Pain [Vkook]

2 част. 19

Чон седеше до леглото му. Чакаше да се събуди. Можеше да е скоро. Можеше и да е след месеци. Държеше ръката му и го гледаше с усмивка.

-Те помниш ли.. Помниш ли всичките ни хубави моменти? Като деца, като възрастни. Колко се смяхме заедно. Колко бяхме щастливи заедно. Колко се обичахме. Помниш ли прегърдките? Целувките? Или смехът? Колко ни беше забавно заедно. Не вярвах, че ще промениш живота ми така. Благодарен съм ти. Научи ме, че живота не е само убиване. Научи ме и как да обичам истински. Обичам те Ким Техюнг.

Целуна нежно ръката му която след броени минуту потрепна. Раненото момче отвори очите си и погледна към Куки. Той бе чул всичко.

-И аз те обичам Куки~!- Щом Чон чу това изречение се разплака. Но не от тъга, а от радост. Прегърна го силно.
-Не искам да те губя никога.

-Няма да ме загубиш никога. Одържа си обещанието.- Двете момчета се удмихнаха и се целунаха. Тази целувка бе изпълнена с толкова нежност и страст. Целуваха се така, сеедно за последно.

~~~~~~
TOVA NE E KRAQ DAMI I GOSPODA