Престъпвах бавно напред но тези облаци ми пречеха да видя нещо.
По едно време се спрях и пред мен имаше не какво да е а град беше толкова красиво не можех да повярвам че това се случва. Изведнъж чух някакво пищене.
-Майкъл ставай!! Ще закъснееш за училище. -чух майка ми да вика.
Поредния ми сън в този град искам да го видя найстина. Станах облякох си тениска и дънки отидох в тоалетната и си измих зъбите.
Слязох за закуска имаше палачинки. Разказах на майка ми за съня ми и тя каза:
-Това е само сън няма такива измишлйотини. -присмя се тя
-Но от къде знаеш може пък да съществува.
Сестра ми слизайки по стълбите явно ме е чула какво казвам и смееики ми се каза:
-Майкъл ти да не си на 5 че да вярваш в такива глупости
