❤Taennie❤

Бягството

ГЛТ:Ви
Беше ужасно... Какво щяхме да правим??? Нямаше как да се укрием за дълго време... А аз исках нещата между мен и Джени наистина да потръгнат... Опитвах се да и кажа нещо смислено докато тя седеше в леглото обгърнала се с белите одеяла и носеща едно притеснено, но привлекателно лице. След минути на мълчание тя ми каза:
-Ви... Всичко свърши, нашето приключение свърши... -тук аз я прекъснах, а тя се разплака
-Не. Какво говориш. Ние ще избягаме от всичко на този свят, няма да те оставя, чу ли? Няма да се предам... Каквото и да става, аз няма да се откажа от теб.
-Ви... -каза Джени-обичам те
-И аз те обичам, Джени!
Ние се прегърнахме, след това я целунах по челото и заспахме.
Събудих се от почукване на вратата. Станах внимателно без да събуждам Джени. Погледнах през шпионката, видях една жена с микрофон и още един мъж с камера. Трябваше да измисля нещо много бързо. Те попитаха:
-Извинете? Има ли някой?
-Ъъъ, да, да, извинете, но съм гол, току-що излязох от банята.
-Аха, добре, та ние разбрахме, че една известна личност е отседнала в този хотел, знаете ли нещо по въпроса?
-Не... Аз съм 60 годишен старец, нищо не знам-хихихи преправяйки си гласа, така че да звучи, ех колкото се може по старчески... Джени се събуди и ме пита какво е станало. Най-нормалното и хладнокръвно и обясних, тя стана до мен, целуна ме и ми каза:
-Знаеш, че трябва да избягаме скоро... Рано или късно ще ни намерят-тя хвана ръката ми и продължи-аз няма да пусна ръката ти. Ако ще целия свят да знае, че сме заедно. Аз никога няма да съжелявам, че избягах от всичките камери, които ме снимаха...
-Джени, ти си напълно права... Но нямам какво повече да ти кажа освен, че те обичам безкрайно много, просто трябва да побързаме, хайде да тръгваме!
Така ние скочихме от терасата. Разбира се, трябваше време докато Джени се престраши да скочи. Е, тя скочи, а аз я хванах, погледнах в красивите и очи и я целунах, но тя се отдръпна и тръгна... Е, ние избягахме, но какво щеше да стане след това..?