Ｂｅｔｗｅｅｎ Ｔｈｅ Ｐａｇｅｓ ／／ｎａｍｊｉｎ／／

１６．０２ 陰ホ

16 февруари /сряда/

Днес ти се блъсна в мен.

Случайно.

Признавам си, аз бях виновен, защото отново се бях заблеял. Често се случва да потъвам в мислите си, след като само те ми останаха. Единствените океани, в сушата, която твоето напускане донесе.

Но беше ли нужно да ми крещиш така?

Трябваше ли да ме обидиш с куп ужасни думи и да ме гледаш с такава пропита злоба?

Толкова лесно ли е да плюеш там, където едно време си целувал?

Какво лошо ти сторих, ти беше този, който ме заряза?

Без причина.

Без обяснение...

Ти беше този, който ме нарани и с тези думи продължаваш да го правиш.

Но аз не бих могъл да ти се сърдя, нито да те намразя.

Защото най-красивата роза е с най-острите бодли, но това никога не ни е спирало. И в никакъв случай не прави цветето по-малко искано.