16 февруари /сряда/
Днес ти се блъсна в мен.
Случайно.
Признавам си, аз бях виновен, защото отново се бях заблеял. Често се случва да потъвам в мислите си, след като само те ми останаха. Единствените океани, в сушата, която твоето напускане донесе.
Но беше ли нужно да ми крещиш така?
Трябваше ли да ме обидиш с куп ужасни думи и да ме гледаш с такава пропита злоба?
Толкова лесно ли е да плюеш там, където едно време си целувал?
Какво лошо ти сторих, ти беше този, който ме заряза?
Без причина.
Без обяснение...
Ти беше този, който ме нарани и с тези думи продължаваш да го правиш.
Но аз не бих могъл да ти се сърдя, нито да те намразя.
Защото най-красивата роза е с най-острите бодли, но това никога не ни е спирало. И в никакъв случай не прави цветето по-малко искано.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Between The Pages //namjin//
Короткий рассказ"Къде отиде всичката любов, с която ме гледаше едно време?"