Ｂｅｔｗｅｅｎ Ｔｈｅ Ｐａｇｅｓ ／／ｎａｍｊｉｎ／／

１３．０２ 加ッ胃

13 февруари /неделя/

Днес реших да закуся с майка и татко.

Преди храната ми носеше удоволствие.

Да я готвя и да я ям.

За теб и с теб.

Но вече...

Нищо не ми носи удоволствие. Чувствам тялото си като парцал, който никой не поглежда.

Който ти не поглеждаш.

Видях какво огромно съжаление имаше в очите на родителите ми, докато разбутвах храната си с приборите.

Не отхапах дори хапка.

Само ти никога не си ме съжалявал, миличък.

Само ти гледаше на мен като вдъхновение, а не като неизползваема идея.

Ти вече не ме искаш, обаче независимо от това аз ще съм завинаги твой.

Всички обвиняват любовта, че била жестока. Но тя не е.

Хората са.

И ти ми доказа, че не трябва да мразя играта, а играча.

Но въпреки това, аз не мога. Защото ти си прекалено нежен за такова лошо чувство, като омразата. Тя не ти подхожда.