Алармата ми прокънтя в ушите и това ми напомни, че днес пак трябва да ходя в колежа. Но поне беше последният учебен ден и от утре щях да съм във ваканция. О, забравих да се представя, аз съм Скарлет Блекууд. На 17 и живея с осиновителите си. Да, не познавам истинските си родители, но сегашните ми родители запазиха фамилията ми след всичките ми протести. Знам само за брат ми, Симон, който също е мой близнак, но сме били разделени. Но никога не съм го виждала.
Изправих се в седнало положение, протегнах се и взех телефона си, за да спра дразнещия звук. Станах и се насочих към банята, прикрепена към стаята ми, и извърших сутрешните си процедури. Застанах пред дървената мебел и не беше много трудно да намеря униформата на колежа. Майка ми винаги караше помощничките да я носят на химически и после прилежно да я приберат в найлон или както там се нарича и да я сложат внимателно в гардероба ми. За осиновителката ми да бъда в този частен и скъп колеж е чист късмет. Поех си въздух когато си спомних последния път, в който водихме този адски отегчаващ разговор.
Облякох си униформата, нарамих раницата си и сложих слушалките около врата си. Слязох по стълбите водещи към коридора, сочещ изхода на имението, и кухнята, където седяха осиновителите ми- майка ми пиеше кафе и разговаряше по телефона, а баща ми също пиеше кафе, но четеше вестник. Повдигнах рамене и завъртях очи при тази гледка. Едно и също всеки ден- ставам, ходя в колежа, прибирам се, баща ми се прибира пиян и ме пребива от бой и ме оставят да си легна. Ежедневен Ад както казва една моя много добра приятелка от тук.
- Излизам!- съобщих и излязох от имението. Герба на фамилията украсяваше металната порта. Както и гърба на якето ми. Трябваше да се чувствам горда, но не, чувствах се като нищожество, че не принадлежа на това място.
Както си ходех по улицата по път за колежа със слушалки в ушите, се блъснах в някого. Той изпусна цигарата и телефона си и погледна към мен с бясно изражение. Имаше пепеляво-руса коса и стоманено-сини очи. Имаше вид от типа на лошите момчета.
- Явно наследницата на фамилия Дейл не знае на къде да ходи!- присмя се той и нещо в мен щракна. Хванах го за яката и извиках в лицето му:
- Като не знаеш истината по-добре си затваряй устата, нещастник!- и го пуснах. Тръгнах си по пътя, мислейки, че съм го оставила зад гърба си, но той ме настигна и ме хвана за китката, завъртайки ме към него.
- Виж...извинявай. Просто никак не ми е ден. Аз към Дейвид.
- Скарлет. И няма проблем и аз малко съм изнервена.
- Виждам, че учиш в престижния колеж "Силвър Бей". И аз уча там, но не мислех да ходя днес.
- Последния ден от училище е днес.- казахме в един глас. Засмях се както и той. После една нежна усмивка украси лицето му. Точно тогава тялото ми реши да реагира." Мамка му, защо сега?!"- помислих си аз и в опит да не забележи се обърнах по посока пътя за колежа.
- Може би все пак ще дойда на последния учебен ден.- прошепна и аз едва го чух. Явно е говорел на себе си.
Чак сега осъзнах, че той още държеше ръката ми. Той забеляза на къде гледам и рязко дръпна ръката си, почесвайки се нервно зад врата. Точно тогава страните ми почервеняха.
- Е, ще вървим ли или...
- Да, хайде.- отговори на момента и тръгнахме мълчаливо към колежа. Всеки беше в собствения си свят. Използвах момента да го огледам малко по-добре. Беше малко по-висок от мен и мускулестото му тяло си личеше дори под бялата тениска, която с всяка изминала секунда ми идваше да премахна. Веднага разтърсих глава при тази мисъл. Не можех да си позволя да мисля такива неща.
Скоро пред нас се показа сградата на колежа и двора, препълнен с ученици.
- Толкова много шум за едното нищо.- въздъхна Дейвид, при което се разсмях.
- Е, приятно ми беше да се запознаем Дейв. Аз отивам да намеря съучениците си!
- Ще се виждаме, дразнителке!- помаха ми за довиждане и се отдалечи. Кога, по дяволите, ми беше измислил този прякор. Както и да е. Скоро и двамата се бяхме изгубили из тълпата-аз, търсейки приятелите си, а той, каквото му беше на акъла. Де да беше това само последната ни среща...
YOU ARE READING
Just you and me
RomanceТя беше осиновена от богато семейство и всеки ден беше Ад за нея до момента, в който не се запозна с него...