Нейна (girlxgirl)

II.

Дария
Алармата ме събуди в шест сутринта. Нямах никакви физически или психически сили за първия си ден в дванайсти клас, но въпреки умората си някак успях да стана от леглото.
Докато се гримирах, изправях си косата и се обличах, в главата ми се превъртаха репликите от предната вечер. Страхувах се. Стомахът ми беше на топка, сякаш предчувствах нещо лошо. Набързо преглътнах емоциите си, трябваше да се стегна. Очакваше ме дълъг ден.
Час по-късно вече бях пред училище.  Оглеждах се за някой от старите ми приятели, но напразно. Всички до един ме поглеждаха с презрение и погнуса, подминаваха ме така, сякаш не се познаваме.
Чувствах се глупаво. Някак си бях.. безпомощна.
Тъкмо влизах в кабинета по химия, когато забелязах Били да минава покрай мен. Изненадах се да я видя, очаквах, че ще се скътае от часовете.
Беше красива. Прекрасното й нацупено лице едва се виждаше от качулката на анурака.
- Здравей. - изстреля студено, без дори да ме погледне.
- Здрасти.. - отвърнах.
Загледах я как притичва до края на коридора.
Имах чувството, че няма да издържа цяла една учебна година в тези условия. Идваше ми някак тежко. Бях самотна.. и единствения човек, на когото държах, всячески ме отбягваше.
- Ще влизаш ли? - сопна се госпожата.
Съучениците ми ,,търпеливо" закачаха да си намеря място, след което часът започна.
Прекарах целия ден в размишляване.. какво да променя в ежедневието си, за да не мисля толкова за Били. В крайна сметка осъзнах, че в живота си нямах нищо, което да ме прави щастлива, освен нея. Смейството ми се беше разпаднало, нямах никакви приятели. Бях прекарала цялата лятна ваканция с Били.. не ми даваше да я гледам в залата, но поне се виждахме след това. На нашето място. Знаех, че не стига. Не беше достатъчно. Липсваше ми любов.
19:00
След като се облякох, изправих косата си и минах през кухнята да кажа на мама, че излизам, грабнах раницата си и се запътих към парка.
Били
Тъкмо се бях прибрала от залата. Малкия апартамент беше задимен и изпълнен с тежка миризма на спирт.
Влязох в кухнята, масата беше отрупана с бутилки бира.
Заварих татко мъртво пиян на дивана, спеше и тихо похъркваше. Внимателно измъкнах водката от ръцете му, отпих задоволително количество, след което я оставих при останалия алкохол.
Завих татко и излязох преди да се разстроя от гледката.
Изкъпах се и си облякох чисти дрехи. Прибрах косата си в стегнат кок. Превързах ръцете си с нов бинт, този от преди малко беше вече пропит с кръв. Не усещах болка, нищо не ме болеше. Не ми пукаше.
На излизане чух татко да ме вика, беше се събудил.
- Биляна? Прибираш ли се, тате? - дочух да казва от кухнята.
- Излизам, татко. Ще купя нещо за вечеря и се връщам! - извиках му, после заключих и тръгнах към парка.
Липсваше ми.. тя. Дария. Зверски се нуждаех от нея. Влияеше ми повече от всеки опиат. Обожавах розовите й устни, сладкото й ухание, нежният й допир.. много я обичах. Мотивираше ме да мечтая, да се амбицирам.. правеше ме по-силна.
Беше ми слабост.
Дария
Седнах на студената пейка и запалих цигара. Паркът беше потънал в мрак, призрачната атмосфера ме задушаваше. Не знаех защо Били закъснява.. а може би аз бях подранила с няколко минути.
Сякаш времето спря, когато я видях. Крачеше бързо към мен, прибрала ръце в джобовете на джинсите си. Черните й очи пробляснаха към моите, устните й се свиха в прикрита усмивка.
- Притесних се. - признах, прегръщайки я.
- Добре съм, просто се забавих.
Целуна челото ми нежно, обгърна тялото ми с бинтованите си ръце.
Усетих така жадувания познат уют и топлина, взех красивото й сериозно лице с дланите си и нежно целунах студените й устни.
Толкова много я обичах..
- Липсваше ми. - изрече, думите й заглушиха целия свят.
- И ти ми липсваше, много.
- Ела, да седнем.
Пусна ме и извади една смачкана цигара от джоба си.
Подадох й запалката си, усмихна се и запали цигарата си.
- Как мина днес? - попитах, сгушвайки се до нея.
Целуна ме грубо, придърпа ме към себе си.
- Мина си както всеки друг ден.
- Имаш пари, нали?
- Да, ще имам пари до края на седмицата.
- А взимала ли си нещо днес?
- Дария, стига! - извика. - Това не ти влиза в работата, по дяволите! Започва да ми писва от..
- Не ме разбра! - прекъснах я. - Питах, защото изглеждаш добре.
Били поклати глава и въздъхна тежко.
- Не изглеждам добре. - продължи. - Правя всичко това, за да се грижа за татко. Няма какво друго да ми носи тези пари.. Виж, ще отсъствам за няколко дни. Предложиха ми много добра оферта. Няма как да откажа, парите ще са ми достатъчни, за да спра за известно време.
- Каква е офертата? - попитах със затаен дъх, стараех се да запазя спокоен тон.
- Няма значение. Просто няма да съм тук.
- Защо?
- Дария, задушаваш ме с тези въпроси! - извика по мен, поглеждайки ме за кратко със злобните си черни очи.
- Добре. - отвърнах. - Щом се налага, ходи където трябва и прави каквото знаеш.
Били ме изгледа и сбърчи вежди. Точно това и бях целяла в онзи момент, да се изненада. По-добре това, от колкото да се ядоса. Нямаше начин да изляза на глава с човек като нея.
- Веднъж да се държиш адекватно. -
засмя се.
- Нали това искаш? - усмихнах се.
- Ела при мен, ела..
Тя стана от пейката. Загледах я преди да я последвам. Беше много красива. Острите черти на лицето й, малките черни очи,  искрящи от ярост и ненавист към света, напуканите й устни, свити в усмивка, съвършеното й мускулесто тяло, скрито зад широките й дънки и анурак. Въпреки наркотиците, с които се друсаше, за да й вдъхват кураж и алкохолът, с който се наливаше, за да преглътне нещастието си, тя наистина беше прекрасна. Както в деня, в който за пръв я видях.
- Защо ме зяпаш?
- Защо те зяпам? Съвършена си.
Тя завъртя очи недоверчиво и ми прикани да се приближа.
Изтичах при нея, обгърна ме с разранените си силни ръце и впи поглед в моя.
Плашех се от това колко много я обичах, как бях готова на всичко, за да бъде щастлива и да е добре.. за да може веднъж завинаги да погледне на живота по друг начин.
- Колко време няма да те има? - попитах, увивайки ръцете си около врата й.
- Не повече от три дни.
Целуна челото ми нежно. Тъмнината в очите й попиваше в моите, омагьосваше ме, караше ме да искам още и още.
- Пази се..
- Ще се пазя. - отсече.
Затвори устата ми с дълга целувка. Насладих се така, сякаш беше последна.
Страхувах се от всичко, единственото хубаво нещо в сивият ми живот беше Били.. а усещах как скоро ще загубя и нея.
Били
Красивото ми момиче.. още се боеше за мен. Не можеше да свикне с фактите. Не търсех нищо лесно, исках да ми е трудно, да се мъча, да се боря за това, което искам. Така бях свикнала и така се чувствах жива.
Обичах Дария повече от всичко, но бях готова да избера собствените си цели пред нея..