Радвах се,че пак съм на училище и затова се облякох с това.👇
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Но беше много странно, защото всички ме сочена с пръст и ме обсъждаха. Но когато влезнах в класната стая Гергана се провикня: -Ето я тази която ме нападна пред всички. Аз: Аз не съм те нападнала ти ме нападна, заради Марио. Марио: Напротив ти я нападна. Аз: И ти ли почна? Марио: Да вече те мразя, но не само аз, а цялото даскало. Suga: Глупости. А не я мразя, аз я обичам. Зара: И аз не я мразя. Та тя е много мила,добра и най-вече моя най-добра приятелка. И часа почна. След като свърши и излезнах в коридора, всички ме зяпаха и обсъждаха. Аз не можах да се въздържа и се провокнах: -Не аз, а Гергана е виновна за случилото се. Но го казах много силно и директора ме викна при него. Директора: Отново ти ли? Писнало ми е от теб. Аз: Но аз не съм виновна, Гергана е виновна. Директора: Все тая Гергана.За нея дори не ми пика. Гоня те от училище завина. И наистина стана така. Като се прибрах извадих дневникът ми и почнах да пиша.
Здравей, отново мило дневниче. Днес ме изгониха от училище, заради Гергана. Бях съсипана, защото майка ми и баща ми ще ме убият като се приберат.
Когато наште се прибраха и разбраха ми казаха да си събирам багажа и да се приготвям за път. Не ми казаха къде, но бяха много ядосани. Аз звъннах на Suga и Зара да се сбогувам с тях. Suga се разплака, а Зара изпусна телефона си на пода. Преди да тръгна теме чакаха на вратата да си вземат сбогом с мен. Suga ме целуна, а Зара ме прегърна и се разплака. Когато тръгнах и двамата се разцивриха като бебета, но и аз не останах по назад. Тогава мама и тате ми казаха, че отивам в училището където работеше баба ми. Аз бях без думи.
Съжалявам, че е кратка тази част и, че закъснях толкова много.
