Как така той ме е преоблякъл Ужс значи ме видял . О не. Започнах да си мисля , но наистина ми беше отпаднало . Започнах да разглеждам дрехите и накарая избрах това :
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Ш: да тръгваме .-каза като не хвана за едната ръка и ме задърпа към колата качихме се и потеглихме . Аз: Шон?-казах тихо защото наистина нямах сили а той обърна глава за момент поглеждайки ме въпросително .-Къде отиваме в 4:30 сутринта - казах поглеждайки тъблото на колата за да видя колко е часа . Ш: В болницата -каза опитвайки се да бъде спокоен . Аз: Какво не , не искам в болница . Страх ме е от болници не -казах уплашено . Но той не каза нищо .
След 40 минути мълчание колата спря пред най-близката болница . Шон дойде и ме хвана за ръката и тръгнахме към входа той усещаше че треперя за това стисна ръката чи и влязохме . Лекарите ме прегледаха и казаха , че всичко е наред , че раната ми е много добре зашита и няма да остане белег , нооо трябвало да ми се направи кръвопреливане тъй като от раната е изтекло доста кръв . Когато чух това замръзнах на място . Но Шон се обади . Ш: Добре докторе няма проблем ще направим каквото е необходимо . А аз го ударих по гърба. Д-р: Добре само госпожицата да ми каже каква кръвна група е Аз: Ам не , не добре съм си така-възпротивиха се . Не исках да ми преливат кръв беше ме страх . Ш: Камила това е за твое добро .-когато каза това аз сведох глава -добре а сега кажи коя кръвна група си . Вдигнах глава и погледнах недоверчиво лекаря . Аз: А +(положителна) Д-р: Добре Спед малко ще се върнем със сестрата.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Преляха ми кръв и сега ми беше още по - отпаднало и от преди . Важното е ,че ми махнаха абуката и си тръгвахме . Всъщност къде отиваме? Аз: Шон , къде отиваме?-тих започна да доводи без да отделя поглед от пътя . Ш: Прибираме се . Аз:Как така се прибираМЕ ? Ние? Няма ли да ме закараш вкъщи ?-въпросите излизаха един след друг без добри да се замислям . Ш: Нека поговорим след като се наспим , става ли ? Аз: Не. Искам да разбера какво става и защо не ме караш вкъщи .
