Мислите на Камила:
Бавно отворих очи потрепвайки . Огледай стаята и се изправих в седнало положение опитвайки се да си припомня лакво стана преди няколко часа. Навън още беше тъмно .
Не мога да повярвам , че Шон уби Паркър . Какво му бе сторил Паркър , че да плати с живота си .
Докато седях и си припомнях всичко някой се размърда. Погледнах и видях , че до мен е бил Шон . Той също застана в седнало положение.
Ш: Хей. Защо си будна -попита сънено .
Аз: аз......аз просто опитвам се да осмисля случилото се на трезва глава .
Ш: всичко ще е наред успокой се - каза като ме придърпа и и ме целуна по челото . Но взезапно се отдръпна - Боже, ти гориш . -каза ставайки като попарен от леглото .
Мислите на Шон:
Тя имаше температура . Трябваше да я заведа в спешното .
Станах и отидох до стаята на Наш като отворих рязко вратата а Наш подскочи .
Н: Какво по....Шон ? Какво искаш-каза сънено
Ш: Къде са дрехите които купи на Камила- казах а той се пльосна по лице и само ми посочи торбите . Взех ги и се рърнах в съаята ни.
Аз: Ставай и се обичай-казах докато си обувах кънките и тениската
К: Аммм Шон? Кой ме преоблече ?-Попита че тя объркано .
Аз: Аз а сега се обличай .
