Една Невъзможна Любов

Нов Ден и Ново Начало

Беше нов ден. Денят в който мама се жени за господин Круз. От утре ще го наричам татко и ще имам брат... Ще имам нов дом? Не знам дали ме е страх. Не знам какво ще се случи след днес. Какъв ще е животът ми. Нещата ще се променят ли... Разбира се, че ще се променят нещата. Всичко ще се промени. Какво ли ще е да има още едно дете в къщата? Дано е малък... Да се надяваме.

Вчера звъннах на Лея. Разказах ѝ какво се беше случило. Зарадва се повече от мен. Говорихме за други неща и така около час.
После звъннах на Виолета. Разказах и на нея, а тя не знаеше как да реагира и я оставих.

Същата вечер анонимното момче ми писа. Не му отговорих защото бях много изморена и така си легнах.

Днес е важен ден. Ще се изкъпя и после ще пиша на анонимното момче.

След 27 минути:

Излязох от банята и се преоблякох. След това мама почука на вратата ми и ѝ казах да влезе.

-Мама: Хей Рони! Как си?

-Вероника: Добре.

-Мама: Виждам, че си се изкъпала.

-Вероника: Да.

-Мама: Приготви се бързо защото след час и половина идват Морган и Богомил идват.

-Вероника: Кой е Богомил?

-Мама: Той е синът на Морган.

-Вероника: На колко е? Малък ли е?

-Мама: На 17 е.

-Вероника: Надявах се да е по-малък от мен.

-Мама: Нищо. Това няма да е проблем. Сега те оставям, за да се приготвиш.

-Вероника: Добре мамо, чао.

Тя излезе от стаята ми и аз си изсуших косата.
Реших да пиша на анонимното момче и той ми отговори веднага.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Чата с анонимното момче

Аз: Хейй!
--
Той: Добро утро, как си?
--
Аз: Добре съм, а ти?
--
Той: Супер.
--
Аз: Радвам се. Между другото извинявай, че вчера не ти отговорих... Бях много изморена.
--
Той: Няма проблем, не се притеснявай за това!
--
Аз: :).
--
Той: Какво правиш?
--
Аз: Нищо. Ще излизам навън с мама и се приготвям.
--
Той: Да те оставям ли, за да се приготвиш?
--
Аз: Всъщност да.
--
Той: Добре. Пиши ми довечера, когато си свободна. Чао!
--
Аз: Чао.