Една Невъзможна Любов

Преди Сватбата

Тъкмо отивах към леглото си, за другата рокля. Бях по бельо, и тогава... Някой влезе в стаята ми. Не може да е Морган, нито Богомил. Богомил не знае къде ми е стаята, а Морган знае, че се преобличам и не би дошъл. Бях сигурна, че е мама и се обърнах съвсем спокойно... Но какво да видя? БОГОМИЛ!!
Когато го видях, не знаех как да реагирам. Взех най-близкото нещо, което беше до мен и си го наметнах
Видях той как ме гледаше. С онзи жаден поглед... Когато се обърнах, той се усмихна и беше ме огледал от глава до пети, но после като се закрих, усмивката падна от лицето му. Ядосах се...

-Вероника: Ти не чукаш ли? Не знаеше ли, че се преобличам?

-Богомил: Успокой се..! Чакаме те от 20 минути и реших, че си готова или че ти се е случило нещо и потърсих стаята ти.

-Вероника: Мама къде е?

-Богомил: Те са навън с баща ми. Казаха да те изчакам тука.

-Вероника: Сигурно да ме изчакаш в хола, а не в стаята ми! Вън!!

-Богомил: Добре де, излизам.

Той излизаше от стаята ми и точно преди да затвори врата...

-Богомил: Между другото Рони, имаш хубаво тяло!

-Вероника: ВЪН!

Ядосах се и му се разкрещях, а той най-нагло ми се смееше и ми се усмихна по най-мазният начин!

Изкарах го от стаята ми и се преоблякох. Казах му да излезе навън и да ме чака при родителите ни и той каза добре. Докато се обличах, ми звънна Себастиан. Вдигнах му и си поговорихме около 5 минути. След разговора ни реших вече да излизам и какво да видя пред вратата си? Познайте... Богомил.

-Вероника: Защо не си навън?

-Богомил: Реших да те чакам пред стаята ти.

-Вероника: Защо?

-Богомил: Без причина.

-Вероника: Добре...

След като му отговорих, веднага тръгнах навън. Отдалечих се от него, но той ме настигна.

-Богомил: От мен ли бягаш?- каза той и се засмя.

-Вероника: Не... Просто излизам от апартамента.

-Богомил: Аха, добре. Между другото, кой ти се обади?

-Вероника: Един приятел.

-Богомил: Кой??

-Вероника: Приятел!

-Богомил: Как се казва..?