RAMEN -NAMJIN-

1

"ЯЯЯЯЯЯЯЯ!?!?СОКДЖИНЕ, ГОВЕДО ТАКОВА!!!ПАК ЛИ ОТИВАШ ДА ЗЯПАШ ОНОВА МОМЧЕ?!? ОТ КОЛКО ВРЕМЕ ТИ ПОВТАРЯМ ДА СИ РАЗЧИСТИШ 6 КВАДРАТОВАТА СТАЯ!?!?"викаше гневно къдравото момче на име хосок, докато гонеше по големия из малкия им  под наем апартамент, а в ръката си държеше пробития си стар десен пантоф. момчето се спря, прицели се добре и метна пантофа по съквартиранта си, попъдението бе точно. стария, но верен пантоф уцели сокджин по тила, карайки го да залитне и падне по лице.

"ау!" простена едвам долувимо момчето, тъй като лицето му бе залепено за студения паркет.

"така ти се пада, когато живееш като вехтошар! стаята ти е пълна с опаковки от рамьон и разни стари снаксове. няма да се очудя, ако си си приютил и семейство плъхове, а и ще пропусна споменаването на отвратителната миризма... честно човек, уж любовта те прави по добър и прочие, а теб те направи на ..." хоби започна да ръкомаха нагоре-надолу докато сочеше джин и търсеше правилната дума с която да го определи, ала такава и не намери.

сокджин се изправи от раз и изтупа набързо дрехите си. на лицето си лепна една небрежна усмивка и погледна към приятеля си "отивам до магазина, искаш ли да ти взема нещо?"

"казах вече какво искам от теб, но няма да е зле да купиш малко яйца и корндог, а колкото до рамьона и без да ти казвам ще вземеш..." момчето погледна към часовника който лежеше на китката му "айшшш, закъснявам за срещата с джимин!!!"

джин само се изкикоти на реакцията на своя приятел и закрачи към входната врата. нахлузи кецовете си, като за последен път се изправи и погледна отражението си в огледалото намиращо се до вратата.

"дали днес ще е денят в който ще го заговоря? хм, а може би не... кой знае, определено не и аз... ха- ха... ахх ким сокджин, в какъв глупак си се превърнал..." каза момчето на себе си, като напусна жилището си.

***

джин вървеше бавно по уличния тротоар, докато избираше песен от плейлистата си. ала всяка една от песните присъстващи там му бе писнала. искаше нещо ново, нещо което да го накара да се гърчи като гърмяща змия... реално погледнато той така си и танцуваше в свободен стил.

накрая просто влезе в профила на съквартирантаси в спотифай и пусна някоя рандъм песен. не беше много в негов стил, но пак ставаше като за разходка до магазина.

за негово късмет магазина бе близо. бутна стъклената вратата на магазина и тя се отвори с лекота, а сензора на охранителната система избибитка осведомявайки хората вътре, че се е появил нов клиент.

джин се луташе из малкото на брой секции с храна, като муха без глава из магазина, търсейки рафта с любимия си рамьон, ала така и не го откри.

той отиде на касата, а там бе застанало високо момче с гръб. то нареждаше кутии с цигари и си тананикаше някаква мелодия.

сокджин се поколеба за момент, но разтърси глава и видиш дълбоко въздух.

"извинете скоро ще получите ли от..." ала преди да довърши момчето го прекъсна и се обърна.

"съжалявам господине, купихте последния пакет вчера, не помните ли?" отвърна учтиво момчето с неловка усмивка, което накара двете му трапчинки да се появят на лицето му.

"а-аз.. такова..."

[+]
чудех се дали да я пусна, и накрая се реших. дано да ви хареса и да проявите интерес и към следващите глави. ще се радвам на мнение или критика.
това е за сега от мен^^
-Оги💕