Винаги Заедно❣

~Глава 3~

Когато за пръв път видя братята Барнс,Ани чакаше влака.Родителите й я бяха закарали на гарата,преди да се отправят с кафявия си роувър на работа.Тя не тръгна по техните стъпки в науката.Учеше английски,изкуство и икономика в колежа в Рединг.
Ани Валънтайн стоеше в претъпканото преддверие на гарата и дъвчеше долната си устна,докато чакаше влака.Местеше поглед от информационното табло,където очакваше да се появи номера на перона й и да подкара поток от хора към влака за Рединг.Момчетата се появиха от другата страна на релсите,точно когато падна бариерата и засвяткаха светлините.Тогава те хукнаха през релсите,като се блъскаха и смееха,преди да скочат на перона.Идиоти! Преди бързият влак за Лондон да профучи покрай гарата,Ани видя разрошени коси,джинси и идеални зъби.
Сърцето й биеше лудо.Вдигнала папката пред гърдите си като щит,тръгна към тях.
-Имате ли представа колко опасно е това?-тросна им се тя.
И тримата се обърнаха с учтиво,но и озадачено изражение.
-Знам,че си мислите,че е забавно,но ако ви беше блъснал влакът? Как смятате,че щеше да се почувства машинистът?-тя усети как повишава глас от възмущение.
-Хей,виж какво...пресичаме на бегом релсите още от...
Най-високият от тях вдигна ръка,за да покаже ръста на малко дете.
-Не ме е грижа.Виждали ли сте някога човек,блъснат от влак?
Тримата се спогледаха и поклатиха глави.
-Е,аз съм виждала и гледката никак не е приятна.
Тя също не беше виждала,но така звучеше по-убедително.
-Всички го правят-каза единият от тях.
-Вие сте абсолютни идиоти-каза им видимо ядосана тя.-Грижа ви е само да се позабавлявате.Заслужавате да ви размажат!
Завъртя се на пета и тръгна в обратната посока.После усети на рамото си една ръка и рязко се обърна,разярена.
-Абсолютно си права.И майка ни щеше да е бясна,ако разбереше какво сме направили.Това е едно от правилата й.
Доколкото Ани можеше да прецени,това беше средният брат. Може би няколко години по-голям от нея? Във всеки случай достатъчно голям,за да върши такива неща.Носеше избелели джинси,риза на райе под развлечен пуловер и черни кецове.Косата му беше тъмноруса и перчемът му падаше в очите,които блестяха с весели пламъчета.Кафяви очи с дълги мигли.
Най-накрая малкото местно влакче спря на гарата.Той я хвана за лакътя.
-Ела да седнеш при нас.-помоли я той.-Искаме да ти покажем,че не сме фукльовци.Наистина не сме.
Това беше последното нещо,което би желала.Искаше да седне възможно най-далеч от тях,да си сложи слушалките с любимата музика и да помисли върху проекта си.Но беше абсолютно невъзможно да им устои.
Потокът от пътници ги повлече и всеки се опитваше да изпревари другия,като че ли в края на перона имаше някаква изплъзваща се награда.Те минаха бързо покрай вагоните,докато стигнаха до вагон "F".Влакът беше мръсен,опушен и препълнен до пръсване.Въпреки това имаше съвсем малко места и момчетата я настаниха до прозореца.Седнаха и те.