Мил Хаус,Мимсбъри-Великобритания
Късното лято на 2018г.
Седем и десет.Будилникът звъни,но тя беше будна,от страх,че алармата може и да не звънне.Един от двамата трябваше да е буден.Все пак хотелът не можеше да се стопанисва сам,а персоналът струва толкова,колкото,човекът,който му дърпа конците.А тя беше страхотна в дърпането на конци.
Него го биваше в готвенето.И в приказките.Затова хората искаха да се хранят в ресторанта му и да отсядат в хотела му.
Той беше легенда.
Все пак можеше да готви със затворени очи за цял ресторант хора.
За него това беше като дишането.
Като втора природа.
Но засега това щеше да е най-натоварения уикенд от цялата година.Прогнозата за втемето беше повече от чудесна-слънчево и топло,без нито едно облаче в небето.Шанс за всеки да се отпусне.Освен,ако не работеше в преустроен крайморски хотел.
Това работиха родителите на Ани Валантайн,както и самата тя.
Учеха я как да сготви различни видове месо,които не познаваше,да приготвя хитроумни блюда с малки октоподчета и шарен боб,и с цветове от тиквички,а сладоледът с мед,кафе и рикота е повече от върховен-или поне така твърди един ресторантски критик,който поръча осемнайсет литра от него,за да го откара в собствения си фризер.
Всички идваха в „Крайморската къща”,въпреки че им би коствало да пропътуват три часа с влак от Лондон до Пенфлийт за уикенда,само за да опитат тяхните специалитети.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Винаги Заедно❣
RomantizmВ приказен хотел на брега на морето работата тепърва започва.Ани Валънтайн и семейството й са собственици на хотела „Крайморската къща". Те забъркват ненадминати специалитети и се грижат всичко да върви по ноти,докато в хотела не се регистрира неоча...
