Корица: ughoneyoongi
Каква беше причината на Техьонг да направи това? Това, че мразеше себе си? Не, той искаше някой, който да го обича повече отколкото той самия него.
Беше св. Валентин, а аз бях в леглото си тъй като естествено не бях от хората, които го празнуват. Деня свършваше и скоро щеше да бъде полунощ. Не ми се спеше ни най-малко и реших да правя нещо на телефона си. Случайно докато проверявах социалните си мрежи реших да изтегля нещо ново,просто за разнообразие. Изведнъж пред очите ми излезе приложение за обвързване и връзки. Разбира се го изтеглих от любопитство и скука, но естествено, не сложих моя собствена снимка. Как ли пък не? Имах ли смелоста и куража да направя това? Не. Мразех себе си и лицето ми. Всичко в мен не беше както трябва или поне аз смятах така. Сложих снимка на модел, който видях в инстаграм и започнах да разглеждам разнообразието от хора отчаяни колкото мен, че да са в това приложение. Тогава момче с името Чонгкук на 18 години и 1700 и няколко км от мен излезе в предложенията ми. Естествено "match-нахме" чудех се дали наистина да му пиша. Беше ме срам, а и се тревожех.. Ами, ако знаеше, че човекът на снимката не съм аз? Щеше да ми бъде страшно неудобно да му пиша първи и той да ме попита въпрос от сорта "Защо крадеш чужди самоличности" или нещо подобно. Реших да изчакам той да започне разговорът ни. През това време в профила ми се изписа, че 232 човека са ме харесали, а дори не бяха минали 15 минути от както го направих. Разбира се това не ме учуди въобще тъй като се представях като красивото момче от снимката,но ако не бях открадвал тази самоличност си знаех, че абсолютно никой няма да ме погледне. Започнах да си пиша с останалите момчета, които харесах бяха...странни? Но си казах "Техьонг! Дори и да не ти харесват ще е добре да имаш интернет връзка отколкото да си сам до края на живота си." През 1 минута проверявах дали той е на линия и последния път, когато проверих вече беше излязъл. Естествено! Все пак не се бях отказал щях да чакам, но в никакъв случай аз да му пиша първи,бях твърдо решен. Още малко и щеше да е 00:00 вече.. Исках да изчакам в случай, че ми пише, но не можех понеже клепачите ми натежаваха. Реших да оставя телефона и да легна да спя. Докато лежах и се опитвах да заспя си мислех дали не споделя това на най-близкият ми човек и естествено най - добър приятел това беше Джи-а, но не исках тъй като смятах, че тя няма да одобри тази глупава постъпка и все пак щеше да е права. Мислех да изчакам малко преди да ѝ споделя. Докато си мислех всичко това, което се случи днес заспах.
