Двете приятелки

Глава 1

Здравейте, аз съм Йоана и в този разказ ще разберете за моя живот и за най-странните ми моменти. Като например че съм на 23 и децата ми ще стават на 7. Но да започнем отначало. Няколко години по-рано.

Здравейте, казвам се Йоана и съм на 15 години. Имам брат-близнак и живеем в двуетажна къща от както се помня. А до нас живее най-добрата ми приятелка Синди, който също има брат-близнак. Днес е деня в който ние четиримата ще се местим във часно училище, понеже родителите ни решиха че така ще е най-добре за нас. Понеже те работят постоянно и нямат време за нас. Мойте и техните родители са много близки и затова сме си като едно голямо семейство. Преди няколко дни ни бяха съобщили, че ще се местим в часно училище където има общежития и ще живеем там. Аз и Синди малко не бяхме съгласни, защото трябва да се сбогуваме със всички наши приятели и роднини, както и всичките ни спомени😣. Но въпреки това, си помислихме колко яко би било, ако отидем. Затова си стегнахме куфарите.

И ето го деня за тръгване.
Сутринта станах и веднага се обадих на Синди, за да я питам дали е взела всичко необходимо. Тя каза, че е проверила няколко пъти, и че нищо не липсва. След разговора ни аз и Калоян(брат ми) слязохме да закусваме. Мама и тати бяха седнали на масата в кухнята, както обикновенно гледаха телевизия и чакаха да стане 8:00ч  за да тръгнат на работа. Аз и Калоян казахме заедно:

- Добро утро!

- Добро да е! - каза майка ни.
- Как сте?

-Ами... Аз се вълнувам. - каза брат ми усмихнат и нахално попита какво има за закуска.

- Любимите ви палачинки с кленов сироп. - отвърна майка ни весело.

-А, ти Йони как си? - попита ме майка ми.

-Добре... А към колко часът ще ни закарате.

- Ние няма да ви закараме! -каза баща ми и продължи.
В 9:30ч ще дойде автобус пред къщата на Синди отидете там и като са качите си кажете имената си, за да може човекът да види дали сте в списъка.

- Е, добре де, не може ли да се освободите поне за един час, колкото да ни закарате. -казах опитвайки се да не повишавам тон.

- Не мога да разбера какъв е проблема... Значи не можете да отидете на 5 метра разстояние от нашата къща и да кажете имената си, така ли?

- Проблема не е там.

- Ами тогава какъв е?? - погледна ме ядосано баща ми.

- Просто това... - и ме прекъсна майка ми в същия момент.

- Скъпи, 8:00ч. трябва да тръгваме, а вие ще отидете сами, ето ви 20лв. ако случайно стане нещо.- каза майка ми командорейки и излязоха набързо.

- Оф, по цял ден работят... омръзна ми. - казах отивайки към вратата за да изляза и да им кажа, че никъде няма да ходя, но телефона ми звънна.

Авторска бележка.
ЗДРАВЕЙТЕ, ТОВА НА СНИМКАТА ГОРЕ Е ЙОАНА. АКО ИСТОРИЯТА ВИ Е ХАРЕСАЛА, МОЛЯ КОМЕНТИРВАЙТЕ И ХЕРИСВАЙТЕ! СПОРЕД ВАС КОЙ Е ЗВЪНАЛ НА ЙОАНА??