Lost friendship

Втора глава

Но в този момент омма влезе през вратата и ми каза шокиращата новина...

-Здравей,омма,какво има?
-Здравей,миличка ние с баща ти имаме да ти казваме нещо,но първо ела за вечеря и след това ще ти разкажем за какво става въпрос. Надяваме се,че ще го приемеш спокойно,таа хайде идвай.

Слязох долу и седнах да вечерям.Много исках да разбера какво е това ,,НЕЩО",не издържах и направо ги попитах.

-Моля ви кажете ми какво е това ,,НЕЩО",което имате да ми казвате,защото скоро ще се побъркам!-почти изкрещях
-Спокойно,нещото което имаме да ти кажем,е че...
•
•
•
•
... с баща ти си намерихме нова работа.
- Това е супер!
-Да но..проблема е че не е в Корея,а в Los Angeles.
- Искате да кажете,че се местим другаде?!..- обожавам LA,но няма как да оставя училището,приятелите...
- Нее,само ние с баща ти ще се преместим,аа теб ще те преместим в друго училище.-каза мама
- О само вие..чакай в друго училище лии!?ЗАЩО?!?!
- Ами, просто,защото не ни харесва преподаването в твоето училище.Сигурни сме,че в което училище и да те преместим,ще свикнеш доста бързо,защото обичаш да ходиш на училище.-каза баща ми.
-НЕ АЗ НЯМА КАК ДА УЧА ДРУГАДЕ!!!ОБИЧАМ УЧИЛИЩЕТО В КОЕТО УЧА И УЧИТЕЛИТЕ СИ..
- Ще заобичаш и другото училище,сигурни сме.
-АМИ ЧОНГКУК??НЯМА КАК ДА ГО ОСТАВЯ!
-Ще свикнеш

Аз станах и влязох в стаята си. Седнах на леглото си и започнах да размишлявам докато се взирах в една точка.Това беше като шок за мен.Какво ще стане с приятелите ми?Ами Чонгкук?Ние сме най-доб
ри приятели,още от малки.Незнам какво ще стане.Аз станах и продължих с домашните,бях много разсеяна.Неусетно заспах от толкова много мисли.

На следващия ден
●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●
Събудих се от досадната ми аларма.Трябваше до ставам,защото бях на училище.Отидох да си направя закуска,след това се облякох,но преди това трябваше до внеса косата си в по-приличен вид.

Излязох навън и както всеки ден Куки ме чакаше да тръгнем заедно.Аз все още бях съкрушена от вчерашната новина и много исках вече да съобщя на Куки за случващото се.Но като,че ли той също изглеждаше много притеснен.Сякаш знаеше новината.

Г.т. Куки

Не знаех как да и го кажа.Но трябваше.

-Найон,трябва да ти кажа нещо-изрекох аз.
-И аз трябва имам да ти казвам нещо.

Чакайте малко и тя има да ми казва ,,НЕЩО" така ли?Добре.Ще се справя.

Г.т Найон
-Ъмм...Ами добре кой е първи ти или аз.-попитах
-Давай ти,понеже моята новина е по-лоша.
-Не,Куки ти давай първи защото,моята новина е по-лоша.
-Не ти!
-Ти!
-Ти!
-Знаеш ли какво,хайде да кажем новината си едновременно.Става ли?
-Добре.Едно...Две......ТРИ.

●ЩЕ СЕ МЕСТЯ В ДРУГО УЧИЛИЩЕ●

-изрекохме в един глас.
-Чакай малко и ти ли ще се местиш в друго училище?-учудено попитах аз.
-ДА!!!

И понеже ние съвсем забравихме че сме на училище.Бегнахме защото закъснявахме.По пътя докато бягахме си говорихме(да докато бягат хд)и разбрахме,че ще се местим в едно и също училище.Тази новина развесели и двама ни.

************************************
Здравейте хора.Ако има такива де.Благодаря че следите историята ми.💜💜