COLDBURN

7

VII

ЛЪЧ СВЕТЛИНА

Винаги има по един начален катаклизъм във всяка връзка, който регенерира нещата до самите ѝ основи. При нас с Крийд имаше много такива след това, но точно този засили още повече чувството ни на грижа един за друг. И целият шок, който ми се наложи да преживея, в крайна сметка се отплати с нещото, което ми беше липсвало от толкова много време. Това помежду ни, макар и за момента то да не беше нещо особено. Но растеше. С всеки изминал ден. С всяка следваща секунда.

Той не се отдели нито за миг от мен след онази нощ. Отново ми показа, че може да бъде истинският приятел, който винаги съм искала да видя в лицето му. И го видях.  Двамата бяхме забравили за сложността помежду ни и позволихме на приятелството ни да се разцъфтява все повече и повече. 
Полагаше грижи и ме даряваше с лояността си. Дори спря да се вижда с приятелите си само за да може да прекарва колкото се може повече време с мен. 
Това беше безценно.

Мина ми през ум, че това отново можеше да бъде капан. Но нещо в озаряващите ми очи, веднага тушираше тази доза съмнение, всеки път когато ги погледнех. Губех се някъде там. После разбрах, че това не беше капан. Нито грешка, че развихме това помежду ни. Действията му и начинът, по който ме обгрижваше бяха признаци за едно неразрушимо и истинско приятелство. Този път бях убедена, че нямаше користни цели. То просто личеше ясно.

- Наистина държа на теб, Еурора - проговори и ме извади от мислите ми по самия него. - Не мога да си спомня последния път, в който съм държал така на някого. Искам да знаеш, че и дори и да е грешка, не бих могъл да разруша това помежду ни. Не и отново.

Опъна ръката си и след това отново засмука червената близалка в нея. Той избягваше да пуши в мое присъствие и ягодовите близалки, към които пък аз се бях пристрастила, малко по малко започваха да се превръщат и в неговата нова дрога. 

- Вярвам ти, Крийд. И двамата допуснахме грешки, но всичко вече е в миналото. И не ни остава друго освен да вървим напред.

Красивите му невинни очи. Застоях се на тях. Трудно можех да преместя внимането си, когато той се взираше в мен. Окопираше съзнанието ми по едни наистина странен начин и това беше моментът, в който осъзнах накъде щеше да продължи това наше приятелство. Към онази буйна и драматична любов, която винаги ме е плашела. Защото по някаква причина винаги ставаше така.