Шибаната аларма звънна в 6:30 и трябваше да ставам. Влязох в банята, изкъпах се, измих си зъбите и застанах пред гардероба. Реших днес да съм по-обикновенна. След десет минути избиране си избрах най-накрая.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Слязох в кухнята и заварих нашите на масата.
-Здравей скъпа, как спа?-попита мама с широка усмивка.
-Добре! -отговорих и седнах на масата, където ме очакваше пълна чиния с палачинки.
След като бях готова казах "Чао" на нашите, взех си раницата, телефона и парите и излязох. Погледнах часа беше 7:26. Взех Изи и тръгнахме към училище. А забравих да ви я опиша. Цялото и име е Изабела Картър, по-висока от мен брюнетка с кафяви очи. Най-добрата ми приятелка.
Познаваме се от скоро, но за много малко време се сближихме доста. Не бях срещала човек като нея, тя е от типа хора, както наречени "ОТРАКАНИ". Правеше каквото си поиска, дори не и пукаше за мнението на останалите. Беше от хората който са "свободни" . Тя е доста "луда" от колкото мен. Всеки петък и всяка събота тя е по купони и разбира се нямаше и един пропуснат купон, а колкото до мен, мен никой не ме канеше, защото нямам много приятели и не съм от тези момичета, който постоянно пият, пушат и се дрогирват. Всъщност даже никога не съм пробвала нито едно от нещата. Някой го намират за интерестно, защото така смятат се за по-големи, но това за мен не е начин за забавление. Аз предпочитам да си стоя вкъщи, да уча по предметите и да слушам музика. Всъщност обожавам музиката, умея да свиря на китара, но не се хваля. Обожавам успокояващата музика, ииии..... така да си останем на темата, ще поговоря за себе по нататъка.
Докъто вървяхме с Изи, точно до нас спря един червен кабриолет.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Вътре имаше едно симпатипно момче, но аз съм чувала че е голям идиот, но Изи се познаваше с него.
-Хей момичета, да ви закарам.-каза момчето което се подаваше от прозореца.
Дръпнах Изи и й прошепнах: -Нека повървим.- Изи го отхвърли и продължихме.
Вървяхме и си говорихме за Изи, защото имаше малко проблеми с родителите си. Те са разведени от 2 години и Изи живее с баща си. Много рядко се чуваше с майка си, почти не се интересуваше от нея.
Толкова бързо мина времето, че вепе бяхме стигнали до училище и часът е само 7:47. Тъкмо Изи да изпуши една цигара и да влезем в час.
Това е първата част, дано да ви е харесала. Всяка сряда и всеки петък , очаквайте нова част!
