Тихи стъпки,
спомен драг.
Мисля си, че ме е страх.
А ти си толкоз прям.
В тишината проехтява нечий смях.
И виждам идваш - плам.
Боса ходя по килим от рози.
Плахо устните докосвам,
без излишни аналози.
Горещи обятия
и тръпнещ глас - обичам те изричаш.
Твоя съм - отвръщам аз.
Розови листенца капят, вехнат стъпкани под нас.
Напомнят ни, че всичко тук е тленно,
всичко,
освен искрицата любов в нас.
