Chapter 8 Daddeo

1.5K 74 18
                                    

Джейд 😈

- Томи.- прошепнах, все още държейки очите си върху най-големия ми кошмар. Опитах се да запазя самоконтрол, колкото може повече, но колкото повече се взирах в него, толкова повече исках да изгубя контрола над себе си.- Томи.- виках малко по-силно този път, спечелвайки си погледите на няколко човека около мен.
- Джейд, всичко наред ли е?- той е на моя страна. Всичко, което трябваше да направя е да кимна по посока на човека, който искам да залови и той ще го направи.

- Джейд, бебе, имаш нужда да си поемеш дълбоко дъх и да те изведа от тук.- каза като и мрънка последната част. И докато се усетя се намерих на задната седалка на колата ми, пътувайки към къщата ми.

В секундата, в която влязох се убедих, че пистолетите ми са заредени и предупредих бандата. Ние отидохме на нашето място. Аз бях на покрива, аз бях снайпериста( in sniper(точен стрелец) position), защото стреля най-точно. И сега остава да чакаме.

След няколко секунди на пътя ни се показа черен Кадилак, както и очаквах.

Показаха се, чифт токчета и чифт маратонки

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

Показаха се, чифт токчета и чифт маратонки.
- Джейд, скъпа, къде си?- каза зъл глас подигравателно. Стомахът ми се преобърна, исках да повърна. Насочих пистолета право в главата на човека, който изрече тези думи.

-Винаги си била добър стрелец, също така си и умно момиче, затова слез от покрива. Така ли ще се държиш с баща си?- каза и се усмихна извратеняшки, а в това време аз снижих пистолета си, след като бях казала на моите хора да прихванат мишената.
- Ти не си мой баща.- изплюх аз.- Как ме намери?

Почувствах смеха му като куршум в сърцето.

- Твоят приятел беше достатъчно добър, за да ми каже къде се намират собствените ми деца. Как е брат ти Джейдра?- сърцето ми се разби, след като видях Лили да се показва и зад него и да се усмихва широко.

- Не ме наричай така, мамка му.- гласът ми прозвуча измъчен. Усмивката му при това мое изказване беше отвратителна.

- Къде е брат ти!- извика той, карайки ме отново да насоча оръжието си към него.

- Не знам, а сега си тръгвай.- Не прозвуча достатъчно убедително и той се изсмя на това.

- Вижте дъщеря ми, лидера на най-голямата групировка на мафията, се страхува от собствения си баща.- той се засмея още по-силно.

Аз стоях на едно място и не мърдах.
- Аз не съм уплашена от теб, не и отново.- прицели се в рамото му и го застрелях. Видях го да пада на земята и чух писъка, който излезе от устата на Лили и ме накара да се подсмихна. След това насочих пистолета към нея.

- Джейд, моля те. Аз съм най-добрата ти приятелка. Нямаш топки да ме застреляш.- тя се изкикоти и отметка коса.

- Извини ме, кучко.- и с тези думи я застрелях точно между очите, без да почувствам и грам вина.

Когато тялото и падаше на земята изглеждаше все едно е на забавен каданс. Тя падна до кървящия ми баща. Слязох от покрива и отидох до него.

- Преди плаках, искайки да имам баща, който да го е грижа за мен. Но осъзнах, че не се нуждая от теб и никога не съм. Преминавах през всичко без теб. Ти не означаваш нищо за мен.- казах и сложих нож на гърлото му.- Друго, което научих от теб е как да убиеш някой, чрез намушкане. То те кара да се чувстваш добре, затова татко, това е специално за теб. Копеле.- усмихна се мазно, прерязвайки гърлото му бавно, слушайки писъци те му от болка, които направиха изживяване то още по-приятно.

След като се изправи на крака, изпуснах ножа. След това си действие погледнах Томи право в очите.
-Направих го.- казах и усетих сълзите да се стичат бавно по лицето ми, докато не се срутих в него и не избухнах в бурен плач.

До края остават още 4 глави. Затова от сега ви питам. Ако имате идеи за книга, която искате да преведа може да пишете в коментарите или да ми оставите лично съобщение.

Ловкам ви❤️❤️❤️

The Bad Girl( Bulgarian translation) Onde histórias criam vida. Descubra agora