Teen mom

Глава 11

Щом слязоха от колата пред тях се виждаше едно прекрасно и голямо имение.С угромна градина.....Адисън не бе изненадана,та нали именно тя живееше в едно от най-скъпите имения в Ню Йорк.Щом вратата се отвори мила жена около 40 години ги посрещна.
-Здравейте.
-Здравей,Мария.Ади какво ти се яде?
-Каквото прецениш за вкусно.
-Добре, Мария ще ти звънна по- късно с краен отговор.
Оливър задърпа Адисън по стълбите.Заведе я в една от стаите,очевидно беше неговата.Беше пълна със снимки,явно обичеше снимките.Една привлече вниманието на Адисън,на снимката имаше едно безумно красиво дете сред слънчогледи.Детето беше със насъкзени очи,беше на около 5 години и много приличаше на Оливър.
-Кой е това?
-Аз.Фотограф съм,всичко тук е мое дело,е освен тази на която съм на 5.
-Защо плачеш?
-Бих ти тазказал но може би по-нататък.
Оливър отвори компютъра и Адисън седна до него.Гледаха някакъв сладникав филм.На Адисън и стана скучно и изведнъж нещо в нея се пробуди.Толкова искаше да разцелува Оливър страстно.....и не се здържа.Скочи върху него и започна да го целува.Той започна да се разсъблича....а тя застина за момент.
-Сигурна ли си че си готова?
-Да.
Събуди се.Гола,доволна.Замисли се че Оливър взе най-чистото от нея,но тя бе щастлива.Огледа се и забеляза че до нея няма никого....но чаршафите бяха на топка възглавниците разкъсани.Замисли се какво точно бяха правили.Стана от леглото и се преоблече.Взе телефона си и видя че Гаред и е звънят 10 пъти.Понечиха да му звънне,но в този момент вратата се отвори съвсем безшумно и Оливър влезе с поднос пълен с храна.
-Мислех че още спиш.Провалиха изненадата.
-Преди малко станах.
-Хайде ще закусваме ли?
-Много съм гладна.
-Така си и помислих.
Двамата седнаха на дивана в стаята на Оливър.Адисън започна да звъни на Гаред но в този момент Оливър взе телефона и го хвърли в чашата със сок.Адисън се хвърли да го взима,но Оливър я сграбчи и започна да я целува страстно,тя му отвърна......Натискаха се докато не се чукна на вратата.Адисън започна да се облича.Оливър само се зави с една хавлия.
-Влез.
Влезе едно малко момиче на възраст около 15г.Руса със зелени очи.
-Извинявай Оливър.Исках да те попитам дали си виждал ученика ми по Химия.
-Мисля че е на бюрото.
-О да ето го.Благодаря.
-Кой беше това?
-Дъщерята на прислужницата.Казва се Патриша.Понякога учим заедно.
-Сладка е....но ревнувам.
-Защо?
-Харесва те,много.Когато те видя така грейна. А след това когато видя мен......се намръщи.
-Грешиш.
-Щом казваш.
Адисън извади телефона си от сока.Опита се да го включи.....но без успех.
-Сега какво ще правя без телефон?
-Ще ти купя нов.
-На мен ми трябва сега телефон,след това и аз мога да си поръчам нов.
-Искаш ли моя?
-Не.Ще измисля нещо.
-Ето.Само си сложи твоята карта.Мен няма кой да ме търси.-Каза Оливър докато подаваше телефона си.
-Няма нужда ще използвам този на Гаред.
-А как ще звънне на Гаред?Помниш ли му номера?
-Господи.....не.Ох добре.Благодаря ти.-Как Адисън и го целуна.
Оливър имаше Iphone X silver същия като нейния.Поне знаеше как се работи с него.Тръгна да се облича,понеже само по тениска и бельо.Облече роклята си от вчера и извади гримовете от чантата си.Оливър нямаше тоалетка но имаше голямо огледате до вратата на стаята си.Адисън седна пред него и започна да се гримира.Вече беше готова да излезе само трябваше да звънне на Наред.Не му знаеше номера но знаеше този на Кара.Почти веднага тя вдигна.
-Ало,кой е?
-Кара аз съм Ади.
-Какво става Ади?Къде си?
-У един приятел съм.Но ми се развали телефона,а не помня този на Гаред.Може ли да му кажеш че за днес това ще е моя телефон и да дойде да ме вземе от същото място на което ме остави вчера.
-Добре.
Адисън прибра телефона на Оливър в чантата си.
-Сигурен ли си че няма да ти трябва?
-Нали имам компютър и и Айпад.Спокойно.
-Ами няма ши да си изтрие чатовете,паролите и всичко лично?
-Имам ти доверие.
-Ех Оливър......ще ти го върна утре.Обещавам.
-Задръж го колкото ти трябва.
Адисън целуна Оливър.Телефона извиня.
-Ъм мисля че е Гаред.-Каза Адисън и погледна телефона.Номерът беше непознат.Погледна през прозореца и видя Гаред чакащ пред колата.
-Трябва да тръгвам.
-Добре.
-Утре ще се видим нали.
-Да.
Оливър изпрати Адисън до вратата.
-Ооо.....щях да забравя.-Адисън бръкна в чантата си и извади покана за рождения си ден.
-Аз вече имам.Не помниш ли ти ми я даде.
-Кога?
-Блъсна се в мен и ми я натика в ръцете.
-Това ти ли беше?Добре трябва да тръгвам.
Оливър я целуна.Толкова дълга целувка никога досега нямаха.Адисън се качи в колата и потегли към вкъщи.