Teen mom

Глава 10

Адисън се събуди от нежния глас на Кара.
-Ставай Ади,ще закъснееш за училище.
-Оффффф.......не искам да ставам.
-Приготвила съм ти палачинки.
-Добре слизам.
Адисън  изпълни обичайната си рутина.Облече се с къса,черна рокля на бели звезди,обу си черни високи токове и взе малка черна раничка в която пъхна учебниците си,банския и още куп джунджории.Накъдри косата си и слезе,за да закуси.Още от стълбите имението ухаеше на палачинки,същите като тези които баба и правеше.Закуси и излезнаха от вкъщи.Пред врата я чакаше Гаред.
-Днес в колко да те взема от училище?
-Ами днес имам тренировка до 5:30pm,след това ще изляза с Оливър в 6pm.Вземи ме след тренировка и направо ме закарай
при Оливър.
-Още ли се виждаш с него,не помниш ли какво ти причини?Ади  3 дни не помръдваше от стаята си....как така му прости?
-Не съм,но ще ми обясни постъпката си.
-И ти ще му се хвърлиш,така ли?
-Гаред...даже не съм казала че ще му простя.
През целия път се усещаше
напрежение.Щом колата паркира на училищния паркинг Адисън  веднага видя Ема и Миранда как вървят към колата.
-Къде беше на почивка,готино ли беше?-попита Ема
-Вижте момичета никога не съм ви лъгаха затова на обяд ще ви разкажа какво се случи наистина.
-Лошо ли е?-попита Миранда
-Не точно.Ето ви покана за рождения ми ден.
-Ще поканиш ли Оливър.-попита Ема.
-Не.
-Защо?-попитаха Ема и Миранда в един глас.
-Ще разберете на обяд.Сега трябва да раздавам покани.
-Добре,чао.-каза Миранда
Адисъм везна в класната стая и започна да раздава на всеки покани.През междучастието излезе на коридора и отново даде покана на всички.След 5час в които раздаваше покани,вече беше сигурна че е поканила цялото училище.На излизане от класната стая се блъсна в едно момче не видя кой е но и на него даде покана.Влезе в столовата и видя Ема и Миранда.Взе си кока кола и някакви гризини и седна на масата.Разказа на Ема и Миранда абсолютно всичко което се беше случило.Те продължаваха да я разпитват за Оливър но тя им каза че все още и е трудно да говори по тази тема.След като свърши обяда тя отиде на тренировка.
-Хей, Ади,ела за малко.-извика треньора.
-Да,кажете.
-Чух от майка ти че не си добре.Мислиш ли че ще можеш да се подготвиш за международното?
-Да.
-Добре нека започваме.
Свирката на треньора свърна и Адисън скочи  в басейна.След тренировка раздаде покани и на отбора си.Излезе на двора и продължи да раздава покани но след като 3 момичето и казаха че вече имат Адисъм спря да раздава.Качи се в колата и видя Гаред притеснен.
-Какво става?
-Нищо,просто майка ми ми звънна и ми каза че ми се сърди и никога повече да не се прибирам,нито по празниците....абе никога.
-Как е възможно да то се сърди толкова?
-Имахме един спор преди време.Някой път ще ти разкажа.
-Добре.Сега ме закарай да си прибера раницата и след това пак ще дойдем.С Оливър ще се чакаме на парка  до училище.
-Добре.
По пътя Адисъм разказваше как минал денят и.Прибра се до вкъщи преоблече се в тъмно-синя рокля до коляното и,обу черни токчета отзад с панделка,взе си тъмносин чанта, бърза косата си на стегнат кок.Освежим грима си и прибави изкуствени мигли,червено матово червило и очна линия.Погледна в огледалото преди да излезе.Там видя нагласено момиче като за вечеря в някой скъп ресторант с такова вълнение в очите,сякаш това момиче обичаше някой до полуда но не го е виждала от години.......И осъзна че отива да седне на пейка в парка,за да и бъде обяснени защо най-известното момче в Ню Йорк се целува с момиче в стаята си.Осъзна как макар че харесва Оливър до полуда,за него тя не значеше нищо.Дори не бе длъжен да и се обяснява,но може би го правеше от съжаление към въображаемите и чувства.Ами ако Оливър просто и каже че си има гадже,че е разбрал че тя го харесва,а той не е изпитвал същото и е казал че е болен,за да не му се мярка,докато се натиска с гаджето си,но от съжаление към момичето с болни чувства към него иска да и го каже в очите,за да го остави намира?Ами ако това беше истина,ако мислите и са истина,но болния и мозък е осъзнал това прекалено късно?Адисън  седна на леглото съкрошена,сълзите напираха в очите и.......когато телефонът и извиня.На екрана пишеш Оливър.Тя вдигна веднага,осъзнавайки колко е отчаяна.
-Къде се губиш?
-Колко е часът?-Каза Адисън стараейки се да звучи нормално,но вместо това гласът и беше тих,като шепот,треперещ и доста измъчен.
-Какво е станало,някой да не ти е направил нещо,плачеш ли.......зарежи аз идвам във вас,не мърдай.Като се видим ще ми разкажеш.Който и да е Ню Йорк ще му се стори тесен,ще му разбия мутрата.-каза Оливър толкова бързо и ядосано,че Адисън не успя да разбере дали тя си съчиняваше уши наистина го е казал.
-Не добре съм.Идвам в парка.Не мърдай.
-Побързай!
Адисън затвори.По пътя се почувства по-добре осъзнавайки че  Оливър го е грижа за нея.Боже толкова го харесваше,беше готова да се откаже от всичко за него.Но дали той изпитваше общо нещо?Колата спря а Адисън видя на пейката Оливър.Слезна от колата и Оливър веднага се затича към нея.Погледа я докато тичаше и за секунда Адисън беше във въздуха осещайки как Оливър я притиска до себе си.Държеше я секунди,но Адисън и се сториха часове.Пусна я на земята и забучи глава в косата и.
-Кой те нарани.Само ми кажи.Ще направя с него каквото пожелаеш но тройно.
Адисън се замисли какво да каже и сълзите и потекоха:
-Ти.......ти ме нарани......
-Извинявай......какво е наказанието ми?
-Като за начало ми разкажи защо преди 4дни се натискане с няква а сега си готов в затвора да влезеш заради мен?
-Ела да седнем и ще ти обясня.
Седнаха на една от пейките а Оливър се заигра с пръстите си.
-Преди да дойда тук живеех в Лос Анджелис.И там имаше едно момиче на име Джесика,която ме харесваше,но аз нея не.Постоянно си мислеше че я харесвам и имаме романтична връзка.Много пъти се опитах деликатно да и обясня че не чувствам нищо,но тя сякаш беше хипнотизирана от мен.С времето ставаше все по-зле и по-зле.Имаше болен мозък,обсебен от мен.Докато веднъж не каза че е бременна от мен.Не бяхме спали заедно дори.След това се преместихме тук.Тя ми звънене постоянно.И онази вечер дойде вкъщи и започва да плаче.Каза че е загубила детето ни,аз и обясних че не се спали заедно и няма нищо между нас, а тя ми се нахвърли и ме целуна.Явно този момент си видяла ти.След това аз я отблуснах и звъннах в полицията за ограничителна заповед.Оказа се че е луда,никога е нямала дете и е носила нож е чантата си.Наистина съжалявам.Харесвам те много.Полудява като те видя.И когато не ми вдигаше толкова време си помислих че ме мразиш.Това беше кара на света за мен.И изведнъж ти ми звънна,беше толкова сладко колко си ядосана.-Каза Оливър.
Адисън тъкмо отвори устата си за да каже нещо но Оливър я изпревари и я целуна.Адисън се отдръпна но не се задържа много и му се нахвърли.Толкова и липсваше,а сега и с това доста добро извинение....беше още по влюбена.За миг всичките и притеснения изчезнаха.
-Не съм казала че ти прощавах-каза тя между целувките.
-Какво трябва да направя за да ми повярваш?
-Не съм казала че не ти вярвам а че не съм ти се отсъдила......м.....може.....измислих ти наказание.
-Каквото кажеш.
-Бъди с мен завинаги.
-Та това наказание ли е.-Каза Оливър и се засмя.И отново я целуна.
-Ще го спазиш ли?
-Разбира се,за теб всичко.
-Сега къде отиваме?
-Където пожелаеш.Може в нас.Ще си пуснем някой филм.Ще правим каквото пожелаеш.
-Съгласна.Гаред ще ни закара.
Качиха се в колата на задните седалки.Гаред ги изгледа ядосано.Те си преплетоха пръстите и Адисън разказа как се е чувствала и какво си е мислила.А Оливър и се извини че я е накарал да се чувства така и я целуна.Тя отвърна на целувката му и така чак до дома му.