I

146 14 0
                                    

❝Чувствам се изморен тази вечер
Дума, която не може да се забрави за миг
Съжалявам, не не се обърнах назад
Съжалявам, че бях такъв егоист❞

-sorry, the rose

---

eunsuen:
Мина година

eunsuen:
Днес става година откакто ти почина

eunsuen:
Срещнах се с твоето семейство и се надявам да те прави щастлив това, че те не плачеха. Бяха тъжни, но не плачеха

eunsuen:
Знам, че щеше си тъжен ако те плачеха

eunsuen:
Срещам се често с майка ти, за да не се притесняваш, че тя е сама

eunsuen:
Аз се грижа за нея, това е моето обещание

eunsuen:
Ах..

eunsuen:
Защо отново ти изпращам съобщения, като ти никога няма да ги видиш

eunsuen:
Става ли да кажа, че плача?

eunsuen:
Иска ми се.. Иска ми се да имах куража да ти пиша или да те заговоря докато беше жив

eunsuen:
Може би.. Просто може би, щях да разбера

eunsuen:
Може би щях да разбера причината за смъртта ти

eunsuen:
Съжалявам

eunsuen:
Много съжалявам

eunsuen:
Защо се самоуби? Защо?

eunsuen:
БОЖЕ ТОЛКОВА СЪМ ОБЪРКАНА СЕГА

eunsuen:
Наивно изпращам съобщения отново до този номер, когато вече не съществува

eunsuen:
И всеки път, когато си кажа че ще спра и че това ще е последния път, в който ще изпратя съобщение

eunsuen:
Може би просто се опитвам да се освободя от моето чувство на вина

seen at 12:54 am

eunsuen:
Как така това е видяно??

seen at 12:56 am

eunsuen:
Този номер съществува??!??

seen at 12:57 am

eunsuen:
Чакай, кой си ти???

kim.seokjin
Не трябва ли това да е моят въпрос?

---
А/б: вдъхновено от Kimi No Nawa и Orange

Оригинален автор/ Original author: myshatae

Alternate | Seokjin [Bulgarian translation]Where stories live. Discover now