Той влезе в стаята. Беше потресен от гледката. Пред него имаше малко момиченце. Цялото беше в смучки, рани, синини...Беше бледа. Момчето я взе на ръце. Момиченцето леко се размърда, но не отвори очите си. Момчето почна да я оглежда. Не много висока с кафява коса малко под раменете. Беше само по беьо. Какво й се беше случило. Дали я бяха...не не не няма как изглеждаше прекалено малка и невинна. Момчето отвори апартамента. Остави момичето в спалнята си и си подготви дивана да легне да спи. „Защо влязох в отеворения апартамент...защо го направих...ами ако потърсят момичето нито знам коя е нито каквото и да е...няма значение сега тя е моя отговорност...ще направя всичко възможно да е добре...“ момчето си легна....
Момчето се събуди от шум в кухнята. Надигна се и се огледа още съмен. Момичето беше станало рано и беше приготвило закуска за благодарност. Тя остави закуската пред момчето и си отклони погледа като каза тихо и смирено.ю
Тя: З-заповядай...дано ти хареса...- тя постави една купичка
Той: Ами ти...няма ли да ядеш..?-погледна я учудено
Тя: Господарю аз не заслужавам да ям в момента...
Той: Господарю ???!!!- изплю всичката си храна и погледана момичето учудено.
