Удавник

407 38 4
                                    

Давя се на суша.
Изгарям във вода.
Преди душата ми пламтеше,
сега пълзи, долу, в пепелта.
Скоро във въздуха ще се разтворя
и не лъжа, много се боя.
Защото няма аз кого да срещна
от, така наречената, другата страна.

Небесата вече са безцветни.
Сивее всичко пред очите ми.
Цветове не виждам вече.
Няма светлина в сърцето ми.

Надежда, щастие, любов,
това за мен са просто думи.
Пиша, а не знам какво,
но умолявам те, на колене,
помогни ми.

• • •
Красиво е, нали?
Болезнено, но все пак красиво.
Премерена реч, внимателно подбрани думи.
Поредната приказка с тъжен край.

Удавник /стихосбирка/Where stories live. Discover now