Скъпи Джин,
Помниш ли първата ни среща?
Ти плачеше в ъгъла на едно малко кафене, защото отново си си изгубил работата.
Помня колко гадно ми беше станало за теб. За това и отидох да те отеша, ала ти взе че се разрева с нови сили на рамото ми.
Попитах те дали искаш торта и очите ти заблестяха. Прекарахме остатъка от деня в опознаване.
Не след дълго, по скоро след този съдбоносен ден, това запознанство се превърна в приятелство, а приятелството в нещо повече.
Жалко, че трябваше да приключи толкова неусетно. Щеше ми се да върна времето назад и... няма значение, всяко зло за добро.
Липсваш ми.
Намджун
