Намджун се изправи със сълзи на лицето и започна да увива всички писма с черна сатенена лента.
Носеше черния си смокинг.
За последен път се погледна в огледалото преди да излезе.
Бе му трудно.
Но ето, че успя да стигне до гробищата.
Намери гроба на Джин.
"Хич не искам да си сбогувам така с теб. Надявам се да си на по добро място." Намджун замлъкна и започна да бърше сълзите си.
"Надявам се да можеш да ми простиш и..." едвам изрече момчето.
"Все още ми липсваш."
Намджин отново избърса сълзите си. Той клекна внимателно и поразкопа малко пръстта. Той зарови внимателно писмата.
"Сбогом, Ким Сок-Джин"
--->◇<---
<седмиц а по късно>
Намджун бавно и несигурно крачеше към летището.
Но знаеше едно и това бе, че го чакаше нов живот. Живот без Джин.
КРАЙ
[+]
Благодаря, на тези които са стигнали до края на историята.
Оги💕
