Radioactive (boy x boy)

Running Away

Тичаш. Задъхан. Сърцето ти тупти, а лапите ти треперят. Единственото което знаеш, е че около теб има дървета, и някъде в далечината се чува тихо румолене на листа. Можеш да уловиш звуците и на далечна река, която е толкова бърза че едва се побира в коритото си.

Все пак, колкото и прекрасна да ти се струва идеята да спреш, и да починеш на това прекрасно място, в момента такъв комфорт не може да си позволиш.

На петите ти са се лепнали бетите на алфата, и независимо колко бързо тичаш, те не спират да препускат след теб.

Идеята да се скриеш веднага е отметната, защото окапалите есенни листа още не са достатъчно влажни да станат на шума. Всяко се разчупва като парче стъкло, стига да стъпиш върху него с една от лапите си. Благодарение на шумът те винаги ще те намерят.

Вторият варянт бяха дървета, но и от тях бързо се отказа, защото дори и да имаш преднина пред бетите, няма да можеш да спреш, да се трансформираш, и да се изкачиш по някое дърво. Плюс, след това си или обграден, или мъртъв.

Трябваше да мислиш преди да нападнеш синът на алфата, по дяволите! Ако не се беше правел на голям вълк пред всички, можеби щеше все още да имаш шанс да оцелееш.

Дишането ти започва да се усложнява все повече, а лапите ти са на косъм от под-даване. Нямаш много време. Сега или никога.

Оставяш инстинктите ти да те водят. Слънцето ти блести в очите, променяйки цвета си всеки път когато някое листо мине през лъчите му. Миризмата на бързата река, и влажната пръст около водата изпълват сетивата ти и изведнъж всичкият адреналин се струпва върху теб.

Задните ти лапи се стабилизират на земята, докато мускулите в предните изведнъж поддават, за да намалят теглото ти. Поемаш дълбоко дъх и скачаш, не знаейки какво те очаква когато гравитацията те придърпа към земята. Единственото нещо което осещаш е слънцето върху козината ти, вятърът притапяващ слуха ти, и чувството на свобода, дълбоко в сърцето ти.

В далечината ти се причува лаене и виене, скимтене дори. За секунди обаче всичко изчезва.

Падаш право във ледената вода, която мигновено попива в козината ти. Слухът ти е заглушен отново, и единственото нещо което чиваш е притапеното плискане на водата по препятствията на течението. Сърцето ти тупти все по-бързо, в недостиг на кислород, и белите ти дробове свистят от опити да извлекат всяка капка свеж въздух от себе си. Тялото ти получава внезапен спазъм и след миг взичките ти крайници започват да работят с една цел - да те извадят от водата.

В момента в който стигнеш до повърхността, белите ти дробове се разширяват, поемайки колкото се може повече въздух, притиснати само от стените на ребрата ти.
Течението е толкова силно, че започва да те блъска по камъните на речното корито, правейки всичките ти усилия да се измъкнеш, неуспешни.

За миг поглеждаш към небето, което е вече обагрено в бледо розово, преливайки в меко оранжево, придавайки на облаците вид като на захарен памук. За секунда пред очите ти се появява обликът на момче, с мили очи и мека усмивка. Сините му ириси сякаш гледат отвъд твойте, направо във душата ти. Въпреки че обликът ти е непознат, той ти вдъхва достатъчно увереност и вяра.

Със един последен напън, ти успяваш да се осъзнаеш, и да захапеш една клонка стърчаща от брегът на бурната река.

По нея се придърпваш и успяваш да се изкачиш по един от камъните обграждащи водата. С един бърз скок, си пак под сянката на потъмнякащите листа и короните на дърветата. За миг спираш, за да успокоиш треперещото ти тяло и да вдишаш така нужния ти въздух. Зрението ти е размазано и все още не можеш да преглътнеш всичко което стана в последната минута от безкрайният ти живот.

Бавно ставаш и изстръскваш водата от меката ти козина, което горе долу помага със треперенето ти. Бавно се преместваш на слънце за да можеш изцяло да изсъхнеш без да хабиш енергия в трансформация. Едно по едно всичките ти сетива се възвръщат и започваш да осъзнаваш случилото се.

Вече си изгнаник.

Все още има голям шанс да те хванат и да бъдеш убит.

Кое по дяволите беше това момче което на практика ти спаси живота?

××××
Здравейте на всички които четат това. Още нямма никаква престава какво ще се случи в тази история, но мисля че започна добре. Българският не ми е най-лесния език за писане, но реших да се пробваш защото не може само да английски да се пише. И да, както обичайно, ако ви кефи vote, comment и follow. Мн ме кефи ако стигна до тук, thank you for putting up with my bullshit.
××××