За известно време оставаш така, лежащ на земята и оставяш мислите ти да те обземат.
От сега нататък ще си сам - най-вероятно, така или иначе. Със сигурност няма да как да се върнеш, плюс нямаш и намерението да го направиш. Липсва ти старият живот, когато не беше част от глутницата, а се препитаваше при хората.
Дали може да се върнеш там? Можеби. Не си сигурен. Едва ли някой ще те разпознае, плюс приятелите ти и близките ти вече сигурно не са както преди. Все пак, мина много време от както ги напусна - поне 50 години.
Повечето сигурно вече имат деца, внуци даже. Намерили са сродните си души и едва ли си те спомнят.
Поклащаш глава и въздъхваш. Писна ти да трябва да бягаш от място на място през пет години, само защото не може да се развиващ както другите. Сякаш не живееш е това време, за теб то вече е спряло. Нямаш семейство, нямаш глутница, нямаш приятели... Нямаш и сроден.
От както те охапаха, и стана върколак, всичките ти мечти да намериш своят сроден бяха съсипани. Родилният белег на гърбът ти почерня, което за теб значеше че всичко е съсипано.
Тогава болеше.
Много.
Все едно кожата ти гори, а сърцето ти се къса. Дълбоко в себе си носеше и вина, защото човекът с който си бил свързан сигурно е минал през същото. Можеби и по - лошо.
Краткият живот на хората ги задължава на повече болка което ги прави слаби. Заради това все още носиш вината със себе си и те е страх от това какви последствия е имало и какво се е случило със сродният ти.
След дълго размишляване над стари теми, решаваш че вече е време да намериш подслон за нощта. Бавно със тежка въздишка се изправяш и обръщаш поглед към гората зад теб.
Всичко е покрито в тъмнина и мъгла, която бавно се ръси по пътеките. Отвътре се чуват всякакви звуци-бухалите, и скимтящите лисисчи палета, шумоленето на листата и далечният зов на някой от самотните вълци.
От мястото си пред тъмната гора можеш да разпознаеш миризмата на есенната вечер-мокра покривка от шума, и влажна почва. Мъх растящ по стволовете на вековните дървета. Мирисът на нивите на хората някъде отвъд зеленинте, и всичките им приготовления за есента. Можеше да се намери и лекият нюх на печена тиква и пай от ябълки и орехи, царевица и сушени сливи. Осещаш как гладът ти започва да става все по свиреп с минаващото време.
За последен път се оглеждаш и изтръскваш всичко случило се днес, и бавно закрачваш по пътеката водеща в дълбините на гората, сигурно издълбана от вида ти, отколкото от човешката ръка.
××××
Супер, още една готова глава. В следващата ще започнат истинските екшъни но до тогава, алавидерчи на всички! ❤
أنت تقرأ
Radioactive (boy x boy)
أدب المراهقينSoul mate au: Всеки намира сросната си душа по един или друг начин. Малко обаче попадат в ситуация да се срещнат, докато единият е още дете. Неловко? Ами ако другият всъщност е 50 годишен върколак, който е изпъден от алфата и се крие по горите като...
