Беше поредния скучен учебен ден. Коридорите бяха празни, всички ученици бяха в класните си стаи и чакаха края на последния час. Момичетата бяха в час по литература. Софи буквално броеше секундите оставащи до края на часа...
"142, 141, 140..."
"Защо тази жена говори толкова бавноооо?!" Попита отекчено Маки.
"Не знам, но ако не млъкне ще си имаме разправии." Каза Лин.
"60, 59, 58, 57..." Продължаваше Софи.
"Оффффф" Чи измърмори и легна върху чина.
"Някой въобще чува ли нещо от това, което казва?!" Попита Лиса.
"Не." Отговориха Виви и Тоторо в един глас.
"10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1..."Звънецът би.
"НАЙ-НАКРАЯ!" Извикаха момичетата в един глас. Събраха си нещата и се забързаха към изхода.
"Нямам търпение да се махнем от този хаус!" Каза Лин и излезе от училищната сграда.
"СВОБОДА!" Каза тя, а останалите момичета се спукаха от смях. Смеха им беше прекъснат от клаксон. Обърнаха се и видяха Ким да ги чака в мини вана. Те се заразбързаха и влязоха вътре."Как мина?" Попита ги Ким.
"Не ти трябва да знаеш." Отговори ѝ Лиса.
"Нямам търпение да отидем на репетиция." Каза Фло.
"И аз." Казаха момичетата в един глас. Спогледаха се и се засмяха.В залата.
Момичетата влязоха в залата и се запътиха към съблекалнята.
Чи:
Лин: