Беше 5 часа сутринта. Лиса спеше съвсем спокойно, докато не звънна алармата ѝ.
"Защоооо?!" Измърмори тя и стана да се оправя."Колко ли е часа?" Попита тя и се пресегна да си вземе телефона."05:35... Ще видя дали са будни." Каза си тя на ум и отвори груповия им чат.
Красавицата💙(Лиса): Будни ли сте?
🌼Фло🌼: Аз да.
Чинчилата лидер😹(Чи): Да.
😎Лин😎: Искам да спя!
Мързела😴(Виви): И азззз
ToТоРо💜(Тоторо): Аз също.
Систер шок😂(Софи): На вас вечно ви се спи.
Мързела😴: Не отричам.
Макнаето👶💕( Маки): Какъв е този спам, бе?!
Красавицата💙: Стига сте писали, ами се оправяйте.
Систер шок😂: Добре мамо!
Лиса прибра телефона си в джоба на късите ѝ панталони, взе си раницата и слезе на долния етаж.
"Чао мамо!" Каза тя и тръгна към училище.
*В училище*
Момичетата седяха в класната стая и си говореха, когато училищното радио се пусна.
"Уважаеми ученици, поради отсъствието на г-жа Маркова, нейния клас е свободен да си тръгва. Благодарим за вниманието!"
Момичетата се спогледаха и се разквичаха от радост. Събраха си нещата и напуснаха училищната сграда.
"Къде ще ходим сега?" Попита Фло.
"Ми хайде към ЦУМ." Каза Софи.
"Ми хайде!" Каза Лин и тръгнаха към ЦУМ.
*10 минути по-късно*
Момичетата отидоха на тяхното място и си седнаха.
"Искам храна!" Каза Тоторо.
"СЕЙМ!" Извикаха останалите без Лиса.
"Вие все сте гладни." Каза тя.
"А пък ти сякаш не си." Отвърна ѝ Чи. Двете започнаха да спорят, а останалите им се смееха отстрани.
"Я да се спрете и двете!" Прекъсна ги Лин. "Тука ние умираме от глад, а вие спорите!"
"Ох, аз не издържам! Отивам да ям!" Съобщи Виви.
"Идваме с теб!" Казаха Тоторо, Маки и Софи в един глас и станаха от земята.
"Чакайте ме!" Извика Фло и изтърча към тях.
"На къде без мен?!" Чу се вика на Лин.
"Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с нас?!" Чи попита Лиса.
"Да."
"Ама напълно сигурна?!"
"Да."
"Ама наистина, наистина сигурна?!"
"Да, Чи. Сигурна съм." Отговори ѝ Лиса хилейки се.
"Добре. До после!" Каза ѝ Чи.
"До после!" Отвърна ѝ Лиса.
След като Лиса остана сама, тя реши да изрепетира солото си. Свърза колконката с телефона си и зае своята позиция.
(Представете си, че е само Лиса)
Чуха се ръкопляскания и тя се обърна да види кой или кои са нейните така удивени зрители.
Това бяха Дейвид и останалите момчета от групата им.
"Това. Беше. Страхотно." Каза Сашо.
"Радвам се, че ти харесва." Каза му тя.
"Защо не си на училище?" Попита я Емо.
"Ми класната отсъства и понеже днес имаме главно с нея ни освободиха." Отговори му Лиса.
"Супер. Ние ще те оставяме, тъй като голямото е към края си, а и имаме математика с Желева." Съобщи Дейвид.
"Хаха...Чао!" Каза им тя.
"Чао!" Отговориха всички момчета в един глас.
След като те изчезнаха тя отиде и седна до чантата си. Взе си телефона и си включи мобилните данни. Появи ѝ се известие за съобщение, тя го отвори и прочете съдържанието му:
"Хей, Лиса! Би ли била така любезна да стоиш на страна от Дейвид, защото той е мой!
Целувки: Лара"
"Пак ли тази?!" Измрънка си тя под носа. След това тя отвори социалните си мрежи и започна да разглежда сторитата на нейните приятели.
Изведнъж телефона ѝ звънна. Човекът, който ѝ се обаждаше беше майка ѝ.
"Ало мамо, какво е станало?! Нещо лошо ли е, добр-" Майка ѝ я прекъсна.
"Нищо лошо не е станало, успокой се! Имам добри новини.."
"Какви?!!!!"Попита тя нетърпелива да чуе какви са.
"Аз и Джинсу ще се женим!" Каза развълнувана тя.
Лиса първоначално стоеше и гледаше безизразно, но след това се усмихна широко и едва не изпищя от радост.
"Ало Лиса, чуваш л-"
"Много се радвам за вас!!!"
"Хаха... добре, аз ще те оставям, ще се видим довечера! Обичам те!"
"И аз те обичам, мамо!"
Тя затвори телефона и изквича от радост. След като се освести тя осъзна една мааалка подробност.
"Ще стана сестра на...на...на Ким Намджун!" В този миг усмивката ѝ се стопи.
"Лиса..." Някой сложи ръката си върху рамото ѝ и тя подскочи леко, и веднага се обърна готова да удари този човек.
"Яяяя успокой страстите и ми кажи, защо си така умърлушена." Каза Чи и двете седнаха.
"Нали знаеш, че мама си има приятел и този ми ти нейн приятел е бащата на Ким Намджун..." Попита Лиса.
"Да, и?!" Попита я Чи.
"Ами скоро ще съм Ким Лиса... Мама ще се жени за бащата на самия Ким Намджун..." Отговори Лиса съвсем спокойно, а Чи я гледаше така сякаш беше видяла труп.
"...но това значи ли, че ще се местиш?!" Чи попита Лиса.
"Не знам..."
"Добре, да не го мислим засега и да се вокусираме на важните неща... Да ми уредиш една среща с него, а?!" Пошегува се Чи, при което Лиса избухна в смях.
"На какво толкова се смеете?" Попита ги Лин, която току-що се бе върнала с останалите. Лиса им разказа всичко и те бяха наистина щастливи за нея и майка ѝ.
Помотаха се още около час. Точно тогава Лиса я осени идея.
"Хей, момичета искате ли довечера да спим у нас, и без това утре е събота?"
"ДААА!" Извикаха останалите в един глас и след това се засмяха заедно, и тръгнаха към репетиционната.