Just A Girl With a Story To Tell

Final Cut

SUICIDE(САМОУБИЙСТВО) . Привлякох ли вниманието ви с тази дума? Защото ако да, уау колко лесно било да ви заинтересовам.
Сега, някога чувствали ли сте се така, че не можете да избягатe от реалността, че искате живота просто да свърши, но не можете поради простата причина, че не искате да нараните близките си. Тогава намирате вратичка, намирате нещо което да ви накара да се почувствате живи макар и срутени до основи от света в който живеете.
Свят? Всъщност това може да не е най-правилната дума, по-добре казано ад. Да, ада на земния свят.
И нали в ада те изтезават следователно ти сам трябва се наказваш или поне аз така правех. Но не осъзнавах колко далеч бях стигнала.
Едва на 15, а вече с две диагнози на хранително разтройство, депресия, рязане и може би по - добре да не казвам колко пъти съм мислила за самоубийство и то заради един човек. Но като изпитваш чувства който никой не иска да види трябва да ги изразиш по някакъв начин. Опитах по какъв ли не начин: рисуване, пеене, танцуване, писане, но човека на който най-много ценя мнението ме отразят по такъв начин, че вече не мога повече.
Чувала съм как приятелките ми говорят за това, как наистина са щели да се самоубият, не им вярвам, но и не бих ги спряла.
Една от тях някога ми призна колко пъти е била пред аптеката за да си вземе приспивателни и може би никога да не се събуди в този кошмар, но аз не бих го направила така.
Много хора биха приключили живота си с много хапчета, леко замайване, падат на твърдия под, унесина в сладкият сън на спасението, докато студа на външния свят ги обгръща.
Но аз от друга страна бих сложила края по друг начин, искам всички или най-вече един човек, да види колко ми е било трудно през цялото това време, колко много болка съм носила,колко трудно съм живяла не с друг, а със самата себе си. Защото поздравления, вие успяхте да ме убедите! Аз съм едно нищожество, арогатна, мислеща само за себе си, без талант камули умения и най-важното без бъдеще момиче.
Опитвах толкова много пъти да запазя това което съм. Толкова пъти търсех някакъв изход през който да остана жива. Опитах да се харесам, като отслабна, опитах да оживея, като единственото нещо което ме спираше от това да поставя въже около врата си беше да усещам пръстите си дълбоко в гърлото си, опитвайки се да оправя всички грешки който бях допуснала,опитах да рисувам картини и след като никой не ги оцени смених четката и платното, надявайки се някой да забележи. Но явно почти никой не го забеляза. На някои им пукаше, но на никой не му пукаше достатъчно. Следователно ако ме няма, няма да има кой знае каква разлика. Ще скърбят за мен една, две седмици и после ще забравят. Защо им е да помнят един човек който само натоварва живота им с проблемите си.
И ето сега едно бъдеще което ще стане минало.
През една нощ бях при една приятелка, седях в тъмното пишех последните думи с който хората ще ме запомнят, после оставих телефона, изключих звука и тихо излязох от стаята. Тръгнах към вкъщи. Беше тихо и мрачно, никога не беше така, все имаше за какво да ми се скара майка ми. Влязох в моята стая и отидох пред огледалото. Ах моят стар, лъжлив приятел. Всичко започна с него и ето ме пак тук. Започнах да се оглеждам. Усетих как една топла сълза се плъзга по бузата ми. Отидох до кухнята, взех един от кухненските ножове и се върнах в стаята си. Погледнах се сама в очите и започнах да се питам как да убия чудовището което живее в мен. Тогава без страх, без да трепна доближиж устието до сърцето си молейки се да олуча поне едно от милионите парчета на който беше разбито. Едно последно,,порязване", една последна сълза, една последна дума...,,сбогом". Казах аз и натиснах силно ножа към себе си. Устието проби кожата ми и кръвта започна да тече, прилуша ми, паднах към огледалото и то се счупи. Седях на пода свита на кълбо между дребните парченца стъкло отразяващи лунната светлина. Това е края, свърши се, вече съм свободна, отворих очи за последен път преди да се затворят завинаги. Погледнах към луната, клепачите ми натежаха, крайниците ми се отпуснаха осетих най-голямата болка на света за секунда и после всичко изчезна. Нито болки, нито скръб, само блаженство от това, че вече няма да затормузявам никого.