Just A Girl With a Story To Tell

Как Да Обичаш Момиче С Белези

Не съм разказвала за един човек единственият човек който ме оценява такава каквато бях, само че не знаеше за обещанието което бях дала на майка ми. Когато тя отрече таланта ми, веднага на ръцете ми се появиха новите му приложения ,но все пак аз бях притеснена как би реагирал той.
Дойде време, най-после от толкова време чаках този момент. Моментът в който той ще разкрие истинската си любов към мен. Но нито за миг този демон в главата ми не ме оставиха да му се насладя. Само чувах едно изречение изречено с присмех и ирония,, та кой ще обича момиче с белези по тялото"

С него си прекарахме страхотно на вечерята и той предложи да отидем у тях. През целия път ме беше хванал за ръката и вървяхме прегънати. Това е най-голямата ни близост освен първата ни целувка, но осещах, че това няма да е така за дълго. Когато стигнахме входната врата той първо провери за леля си(ако не съм споменавала майка му се е самоубила, защото баща му бил с повредена психика и сега е на лечение в една психиатрия в чужбина) та докъде бях.
Леля му я нямаше и за това решихме да седнем на леглото в неговата стая. Той ми позволи да сложа глава на рамото му и продължихме с разговора от вечерята. Неусетно аз се отнесох в дълбоките му кафяви очи и кадифените му ръце и започнах да заспивам, но изведнъж усетих как той долепи устните си до мойте и започна да се доближава до мен . За момент това беше най-приятното усещане в живота ми, но успя да трае не по-дълго от 3 секунди, защото аз се отдъпнах изплешена.
-Какво има?Дане би да те засегнах с нещо?
Ох, тези думи няма да престанат да кънтят в главата ми. Той си мисли, че той е сгрешил. Какво направих, сега сигурно вече няма интерес към мен. В същото време очите ми се напълниха със сълзи, осетих как ми става по-топло. Всяка една рана, всеки белек започна да се усеща като едно ужасно бреме което нося. Тогава той видя, че бях готова да избухна в плач и вдигна леко брадичката ми за да го погледна в очите, тогава ми зададе един въпрос:
-Ще ми кажеш ли какво се случва, защото виждах в очите ти, че и ти го искаше.
Боже сега как да му обясня, през сълзливата бариера аз отворих уста и опитаха да обясня:
-Съжалявам, не исках да стане така, но просто ми е много трудно
-Кое, защото съм сигурен, че ако нямаше какво да те спира ти не би се отдръпнала така, познавам те.
-Да, но има неща който не знаеш.
-Ако ми кажеш, ще го разбера. - погледът му сякаш ми казваше, че той вече знае цялата истина.
-Ами хипотетично ако някой ден харесаш момиче което си мислиш, че е перфектно и в последствие откриеш, че тя... Как да го кажа... Има белези и рани по цялото тяло, но не по рождение как би реагирал?
Тогава той ме придърпа към себе си, хвана лявата ми ръка и издърпа ръкава ми нагоре, откривайки всички порязвания които бях направила миналата нощ. В този момент исках да потъна в земята, чувствах се толкова засрамена, но нещо ме накара този път да не се отдъпна.
-Ако намеря това момиче, и видя раните първо никога няма да я оставя сама, винаги ще бъда до нея и тя ще може да разчита на мен. Ще и правя комплименти, но не от съжаление за това, че няма кой друг да ѝ ги каже , а защото ми е тъжно, че тя не вижда колко е прекрасна и ако някога се обичаме толкова много и искаме повече от едина целувка и една топла прегръдка аз ще започна да целувам бавно и нежно всяка една от рана с милиони целувки, за да и докажа, че на мен ми пука за нея повече отколкото на онези който са ги поставили върху тялото ѝ.
Точно това и направи, наведе се над мен и целуна всека една рана дори и да беше заздравяла. В този момент не знаех какво да кажа. Бях изпълнена с такива емоции и след като той отдели устните си от раните които бяха на вените ми, но не достъпно дълбоки, за да свърши всичко, той каза:
-Дано това момиче разбере, че аз никога няма да я напусна и винаги ще съм до нея, защото аз не само я харесвам, аз я обичам! - и отново се озовах в неговите топли обятия, но този път без страх, а с отвръщане на чувствата. Започнах и аз да го целувам, лампата изгасна и останалото е история.....

Ако не сте знаели, че главата продължава по-добре за вас, защото след прекрасната нощ споделена с човекът който наистина ме обича и който аз обичам, той ми сподели, че е длъжен да замине за чужбина заради баща му. Какво той си отива? Единственият човек който ме разбира, след това което направи, не исках да го пускам, но какво друго можех да направя. Явно това заслужавам. Всичко за което ми пука явно трябваше да загубя...