Be mine

🌺1🌺

Г.Т.О.

Здравейте, аз съм Оливър Мой, на 17 съм и съм 11-ти клас.

Имам доведен брат,Себастиан, който е на 15 и е от 1-вия брак на майка му, сега майка му е женена за баща ми и сме принудени да живеем под един покрив, но не ми пречи особено, за него не знам.

Имаме и по-малък брат, който е син на майка му и баща ми, странно семейство, а?

Но това е нищо... Имам симпатии към,, брат,,  ми Себастиан и едвам се сдържам да не го почна на дивана или в кухнята... Абе навсякъде...

Веднъж го бутнах на дивана и бях на път да го целуна, но като видях страха в очите му, просто се отказах... Исках и той да изпитва каквото и аз...

Г. Т. С.

Здравейте хора, аз съм Себастиан, 9-ти клас и на 15.

Трябваше да отида да извикам Оливър на вечеря и когато се качих го заварих да се преоблича, целия почервенях като домат, но не мога да отрека, че не ми хареса, има хубаво тяло... КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СЕБАСТИАН,ТОЙ ТИ Е БРАТ,СТЕГНИ СЕ. Упрекнах се мислено аз, а той ме гледаше странно.

-Какво има Себ? -попита ме и усмивка се появи на лицето му и вече бе с блуза, което ме накара да си отдъхна.

-А-аз... Такова... Вечеря... Долу...

-Да ве схванах, няма да те мъча да  говориш повече-каза и ми намигна, аз се врътнах и бързо слезнах долу...

Не мога да разбера защо винаги покрай този човек губя ума и дума и говоря като някой бавняр, много съм зле.

Когато слезна долу, седна до мен.

-О-Оливър...

-Кажи Себ-взех салфетката и го почистих. Какво??? Беше се изцапал, мръсен ли да го оставя. Наще ни изгледаха странно, изчервих се целия.

-Т-той... Просто, беше... Така де... -заех се да обяснявам, но майка ми ме спря

-Яж, на масата не се говори и следващия път може просто да му кажеш

-Д-добре, извинявай... -погледнах надолу виновно, после погледнах към Оливър, който се беше заел да тъпче устата си с пържени картофи.

Апетита ми изчезна изведнъж и се качих в стаята си.

Г. Т. О.

Доста странен ми се стори Себастиан днес... Той не, че и обикновено не си е странен, но до сега да пелтечи толкова много и да ме бърше със салфетки не ми се е случвало. Хареса ми, но майка му направо щеше да го изяде как му се скара само, дори не изяде нищо, а се качи в стаята си.

Взех си каквото беше останало от храната и тръгнах нагоре, няма да го оставя гладен я! Влезнах без да почукам, както винаги обноските при мен не важат, беше се излегнал на леглото и правеше поредното ТикТокче, а като ме видя се стресна и изпусна телефона.

-ОЛИВЪР БЕ, НАУЧИ СЕ ДА ЧУКАШ КРЕТЕН ТАКЪВ! - гледай само нещо друго да не изчукам, помислих си... Не ме съдете, мръсното подсъзнание се обади изведнъж. Не се съдържах и му лепнах една перверзна усмивка.

-Хаха, научи ме ти-и му намигнах,отново целия стана червен, много обичам като се изчервява, голям е сладур.

-ПЕРВЕРЗНА ГАД ТАКАВА

-Спокойно де, шегувам се... Нося ти храна, да не отслабнеш

-Оф, не искам, яж си я ти

-Искаш, искаш- взех един картоф и му го набутах в устата и така докато не останаха повече картофи в чинията.

След това си отидох в моята стая.