Необикновенна

Глава 1

Нов деен. Щях да съм за първи път в новото училище в Оксфорд. Станах от леглото, облякох си аутфит на адидас, гримирах и си вързах косата на две опашки.

Отидох долу на закуска с мама и тате. Чудех доста дали въобще някой ще ме хареса и ме беше страх някой да не разбере тайната ми. След закуска се запътих към колата ми.

Бях си сложила доста тъмни очила за да не се виждат очите ми през повечето време. Мислех си, че изглеждам ужасно. Стигнах в училище доста заинтригувана. Влезнах вътре доста плахо. Всички се биеха и изведнъж замлъкнаха и започнаха да ме оглеждат:
-Ти ли си новата?
-Да-казах тихо.
-Е, по силно де няма да те изядем!
-Да-повторих.
-Добре седни до Франки. Франки беше доста странно момче. През целия час си бъркаше в носа и ме гледаше странно. След часовете се прибрах. Бях доста уморена. Починах си и седнах да уча. Не бях си намерила нови приятели освен Франки. Който не ми беше точно приятел. Мама ме извика за вечеря. Имаше спагети.
-Милаа, вечерята е готова.
-Идвам мамоо!
Слезнах  долу и седнах.
-Е, мила как мина днес? -попита ме татко.
-Добре!
-Запозна ли се с някой!? Хареса ли ти? -пита ме мама.
-Да беше хубаво.
-усмихнах се.
Не исках да показвам разочарованието си пред тях. След вечеря се качих в стаята си и си пуснах филм. Гледах докато не ми се приспа.
Събудих се от досадната ми аларма. Беше 7: 30 беше ясно, че трябваше да ставам. Отидох до банята да се измия и облякох това:

Отидох долу да закусвам. Нямаше никой явно мама и татко бяха отишли на работа. Закусих и отидох на училище. Имахме нова ученичка Стейси. И аз и предложих да седне до мен.
-Здравей! -казах.
-Здравей, аз съм Стейси приятно ми е.
-Аз съм Рейчъл. И на мен също.
Супер беше, че се запознах с някой. В голямото междучасие отидохме с нея до столовата да си купим нещо.
-О, боже видя ли го! -каза тя.
-Даа!Толкова беше красив.
-Момичетаа не се заглеждайте супер известен е в училище, но на  никой не му се получава! -каза едно момиче зад нас.
-Ее! Нищо де!-каза Стейси.