Вече беше неделя. Боже времето минава толкова бързо. Беше 10 часа сутринта. Аз станах, отидох в банята, наплисках лицето си с вода, измих си зъбите и се върнах в стаята си за да се облека.
След като се облякох, аз слязох долу, обух се и излязох на вън за една бърза сутрешна разходка. Странно но обичам да се разхождам, когато нямам какво да правя. Аз пъхнах слушалките в ушите си и си пуснах музика.
След половин часова разходка из близкия до нас парк. Реших вече да се запътя към вкъщи. Тей като вече започнах да огладнявам.
След като се наядох се върнах в стаята си. След около минута в чудене на това какво да правя. Реших да преговоря по предметите, които имам утре.
-Хечан?
-М-марк?!
-Оу мили ми Хечан.
Той нежно погали лицето ми с едната си ръка. Същевременно вглеждайки се в устните ми, жаден за целувка. Лицата ни бяха на милиметри едно от друго. Бяхме на път да се целунем, когато чух шум идващ от външната страна на вратата на стаята ми.
-Хечан?
-Хечан?! Вътре ли си?
Аз бързо отворих очи, осъзнавайки че съм заспал по време на преговора.
-Да мамо тук съм.
Тя отвори вратата и ми се усмихна.
-Пак ли си заспал докато учиш?
Аз само кимнах с глава. Не знаейки какво друго да кажа.
CZYTASZ
You are my sunshine | Markhyuck |
Krótkie Opowiadania- Би ли си дал телефона за малко? - Разбира се. И следващото нещо което знам е че Марк беше вкарал телефония си номер в телефона ми. Но защо? - Ще ти пиша довечера. - Добре. Все още бях малко объркан. Изведнъж сърцето ми почна да препуска както...
