3

40 3 0
                                    

Гл.т.Неутрал

Taehyung вече бе до апартамента си.
Откючи и влезе, затвори вратата и се облегна на  нея,бавно спускайки се надолу. Разроши косата си,събу обувките си и стана.Изведнъж чу гласа на най-добрия си приятел и съквартирант Yoongi:
--Носиш ли храна?
Taehyung не отговори ,а направо отиде в стаята в която се намираше приятеля му и седна на дивана до него,взирайки се в една празна точка.Yoongi забеляза това и остави видеоиграта на която досега играеше.
--Хей, добре ли си?-попита Min.
--Да,да просто съм гладен.-отговори Kim.
Yoongi кимна и продължи играта си, знаеше,че Tae не казва наистина какво има.
Е, костелив орех си беше, но хей, Min винаги знаеше как да постъпи в такъв случай пък или както повечето пъти разбираше по действиятя му, израженията му, накратко го познавяше толкова добре, че разбираше какво се е случило веднага.

Гл.т Yoongi
 Ох,Taehyung не мога да го гледам така,като брат ми е ,малкото ми братче. Замислен е личи и ,че е тъжен. Но за какво ли е толкона замислен,ако не беше толкова намусен щях да кажа,че е влюбен.
  
Гл.т Неутрал

Звънящият телефон на Yoongi го извади от мислите му. Kim погледна към приятеля си
чудейки се кой ли звъни.
Min вдигна телефона:
--Ало,тъпак такъв върна ли се ве келешче?-засмя се момчето.
Tae се ухили и почна да шушука нещо, но Yoongi не обърна внимание, защото се бе заслушал в телефона.
-- Моля,я я идвам айде с Tae сме там до час.-каза момчето и затвори телефона.
--Къде отиваме?-попита Taehyung.
--Да спим в Joon,първо ще има малко така мъжка вечер с останалите от компанияга.
--Ако няма храна оставам т-
--Ще има храна бе, айде тръгвай!-прекъсна го Min.
Двете момчета просто се обуха и понечиха да тръгнат,но Taehyung се спря:
--Чакай да заключа бе, нещастник!-каза Tae,леко ядосвайки се.
--Абе кво ще заключваш? Имаме два прозореца и на двата стъклата са счупени, а на единия изцяло.
--Ох,вярно ама миналия път само един с тебе счупихме,пък сега са два.
--А,вярно забравих да кажа, счупих ни прозореца.-засмя се Min.
--Копеленце малко!-отвърна Тае и почна да се хили.
--Айш,по-голям съм от теб!
--С три години-подигра се Kim.
--Айде,тръгвай!-подкани Min.
--Добре де,добре.
Двете момчета тръгнаха. Докато вървяха Taehyung попита:
--Добре бе,как го счупи?
--Прозореца ли? Ами беше ми скучно.-отвърна Yoongi.
След което последва смях и двете момчета се смееха ,и се въртяха, като пияници.
След около 20 минути път и около 5 падания от смях,момчетата стигнаха до една голяма къща на два етажа, а именно къщата на Namjoon. С такава къща в този квартал си беше чисто самоубийство,как не са я ограбили си мислите, е къщата не беше на когото и да е, а на Kim Namjoon. Joon си беше доста прочут, имаше разни слухове с убийства с разнасяне на наркотици, отвличания и така нататък, за този квартал и хората в него не бяха нещо особено, но хей, това са Kim Namjoon, Min Yoongi, Kim Taehyung и още три приятелчета познати с имената Kim Minseok, Jung Hoseok и Kim Jongin.Те си бяха,като шефовете на този квартал,не, те направо са си.
Сега да се върнем на темата с къщата.
Откъде пари за тази къща,ем Joon не я беше купил, тази къща беше на негов познат, но човекът се изпари от нищотото и сега момчетата си я присвоиха, е предимно Namjoon, но да не продължаваме да изпадаме в подробности.
Tae и Yoongi бяха пред вратата и преспокойно си я отвориха и влязоха.
--Аре, качвайте се горе бавняри такива-чу се гласа на Namjoon от горния етаж.
--Млъкни ве, келеш!-отново се разсмя Min.
--Айде бе, стига с тия сладки приказки и двамата млъквайте да не ви нашляпам с чехъла-каза Taehyung ,като се качваше по стълбите,а Min тръгна след него.

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Jan 30, 2019 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

AttentionWhere stories live. Discover now