When The Lights Turn Off

Глава 1. - Nikkie

Времето малко се беше развалило през нощта и сега мъглата се възцаряваше над града, давайки шанс на пътните полицаи да глобят двама-трима и да си пъхнат няколко долара в джоба.
Колите се разминаваха с кажи-речи триста зора на пътното платно, като по никакъв начин не отразяваха светофара, криещ се зад дебелия пласт влага, който дори малко приличаше на братовчеда Каил, облечен в червен костюм на Дядо Коледа миналата година.
Атмосферата беше толкова дебела, че можеше да я прережеш с нож, а слънцето се беше скрило по такъв начин, че даваше илюзията за съвсем различен час, от този който реално бе.
Ники се бе сгушила в големия червен шал около врата си, като ръцете ѝ си почиваха в джобовете, за да се стоплят доколкото бе възможно. Чакаше светофара за пешеходци да светне зелено, колкото и трудно да се виждаше в ситуацията, в която се намираше.
Около десетина човека се бутаха леко в нея, всякаш цялото място на света бе свършило и само там можеха да натикат безполезните си тела.
Застанала с изправена стойка, леко присвила очи, Ники изглеждаше елегантно, като малкото и редки пъти в ежедневието си.
Косата ѝ- натурален цвят между рижаво, кестен и русо се спускаше на леки къдрици, приличащи на дълго, спираловидно стълбище на мансион, който никога нямаше да получи, дори и в сънищата си.
Въпреки това засега се задоволяваше само с буклите на главата си..

Насочи погледа си към хората около нея, като няколко пъти го върна на светофара и колите.
Още няколко еволюирали ,според теория, маймуни я наобиколиха.

"Мамицата ви… Толкова няма други кръстовища, че тук ми се бъхтите. Бастуни."- помисли си младото момиче, гледайки околността на кръв, скоро след това отново връщайки синьо-зелените си очи към пътя.

–Чики?-чу се женски глас, наподобяващ тийнейджър в пубертет, последван от нежно потупване по рамото, което накара къдравелката да се обърне.

Супер… само това ѝ липсваше.
Карла.
Жената, която кълца трупове.
Или по- дипломатически казано- кучката с аутопсиите.

–Какво правиш тук?- Попита като пълен идиот, на който ни най-малко не му пукаше за Ники Антъни, специален агент на ФБР.

"О, нищо. Просто пържа малко кисело мляко на ауспуха на червения мерцедес!"-помисли си , в знак на отговор, като външно едва се сдържаше да не си лепне шамар по челото и да се отчая още повече от обществото.

–Чакам светофара.- "Очевидно."- Между другото, казвам се Ники.

–О! И аз!

"Как изобщо си си взела психотеста?"- за секунда щеше да я попита, но се осъзна и сама си отговори на въпроса.
Татенцето пак се е намесило.

И не… За съжаление не говорим за грижовен баща, обичащ да глези малката си дъщеричка с кукли и играчки.
Говорим за дяволски красив мъж, от азиатски произход, чийто характер съвсем не се вписваше с външния му вид.

"Сигурно даже и оная му работа е по-голяма от IQ-то на касапницата."-усмихна се под червения плат, осъзнавайки колко расистко прозвуча, макар и само в главата ѝ, спрямо камбанката на г-н Сонг.
Статистиката си е статистика.

Последва кратка тишина и сфетофара най-накрая светна, а колите спряха.

"О!! Господ чу молитвите ми!"

Ники се изстреля като стрела, може би защото ѝ  беше писнало да чака, или пък заради Карла, която така или иначе тръгна след нея.
Все пак и двете имаха една и съща дестинация.

–Рики! Защо не ме изчакаш, слънце!- заприпка след нея, което накара Антъни да ускори крачката си и да опули очи.

–Ще закъснея!- започна да подтичва.

–Ама чакай ме де, Кики!

–"Ники"! Името ми е Ники!- спря се на тротоара, обръщайки се към Карла разгневено.–Толкова ли е трудно?- вдигна ръце.

Карла Сонг я погледна като още по-голям идиот, отколкото бе.

–Дявол да го вземе!-Антъни се врътна на пръсти и тръгна с бърза походка, размахвайки пренебрежително ръка. Вече не ѝ пукаше колко пъти ще я нарече "Кики", " Мики", "Рики", "Пики", "Тики" и пр.

"Как изобщо жена като теб се е хванала на работа? О, да… ”Татенцето“..."

Да… “Татенцето”…