Нощем в мислите ми се появяваш ,
но накрая следи оставяш ,
не се научи ти ,
че с мръсни обувки в чист дом не може да се връхлети.
Но какво от това ,че има прах по снагата,
шом в кал тлее душата.
Има ли значение колко пъти появяваш се,
Щом толкова пъти от мене оттегляш се.
Идваш като неканен гост,
Правиш обиколка на сърцето,
Караш го да бие за теб което,
От очите ронят се сълзи,
За жалост очи пълни само с лъжи,
Нищо не е като преди,
Но ти отново оставяш само следи,
А от тях боли знаеш го нали?
Всичко като в реалност е,
Но от теб да се отрека що за наглост е.
На сутринта при мен те няма отново.
Но нали затова е съня, при него е ясно само едно,
Че сърцето ми пак го остави само..
БИЛЯНА ДОБРИЛОВА (БИЛ)
25.04.2017Г.
YOU ARE READING
КЪРВАВА ЛУНА
PoetryПоезия-втора част.. Защото това ,което ни прави истински е най-често това,което обичаме да правим...! На мен лично последното най-ми харесва! 😊