КЪРВАВА ЛУНА

Творчеството и ти...

Посветих стиховете си на теб,

преоткрих себе си за теб,

заключих те в неизречените ми думи,

оковах те в мислите си нечути.

Текстът на музиката беше за нас,

Сякаш цял свят пише за двама ни в захлас.

Картините преоткриваха любовта,

Мелодията навяваше ми самота.

Скулптурата на тате олицетворяваше красота,

Там бяхме сгушени един в друг в ритъма на нощта.

Птичките пееха нашата песен,

Звучеше в ушите ми вятъра на долитащата есен.

Небето плачеше върху моето лице,

А аз си казвах: "Нека, нали не боли моето сърце".

Всичко беше като в сън,

Но приказката свърши до нашия отрязан пън.

Сега светът не грее, не се усмихва,

Тъжи за мен като за изгубена реликва.

Птичките замряха, техните песни не ме радват вече,

Така е тъй като любовта отиде надалече.

Нито един текст не ме трогва сега,

Навява ми само и единствено тъга.

Творчеството го виждат само влюбените,

Аз сега го гледам и се сещам за нас прочутите,

Как любовта ни си отиде и останаха само несполуките.

БИЛЯНА ДОБРИЛОВА (БИЛ)
03.07.2019г.