Ден като днес

Епизод 3

Добре че се сетих за рождения й ден не се радвам толкова че отивам да я видя, колкото факта че Мартин ще е там или поне така се надявам. Веднага взех якето си обляках се бързо, прибрах си книгата, която четях,тъй като не можех без нея. Тя е твърде близка до мен и подарък от баба ми, която почина преди няколко години. Взех колелото и се запътих към нас.

Оставих колелото пред вратата, защото във вкъщи щеше да намърси на всякъде и не, не няма нужда мама после да търчи по гъза ми като пазарска чанта и да ми крещи всеки път, защо се събувам в къщи. Нищо друго не ми хрумваше освен да кажа добре! Ненавиждах, когато мама ме караше да се събувам вън мноого ме мързеше, признавам си. Закачих якето си на закачалката, прибрах обувките и я целунах като й казах че вече няма да се събувам вътре. Качих се по стълбите напът към стаята. Влязох и с влизането просто ми стана зле, тъй като всичко  беше много неподредено завивките ми бяха на земята, дрехите ми разбъркани в гардероба и отново трябва да подреждам заради котката ни. Тя е много игрива и обича много риба и гранули, както и да си играе в задния двор с едно момиченце, което много харесва нашата котка. 

След като оправих и всичко изглеждаше като лъснато натупах бързо моето малко и пакостливо животинче парцалчо, за което ви стана доста ясно. Преоблякох се набързо и отворих гардероба. Ох пак трябва да измисля нещо , което да облека, но какво да е то? Ахаа сетих се роклята на баба, която ми подари, но същност не, твърде старомодно е, а и Мартин няма да ме забележи. Накрая просто реших да облека любимите ми черни дънки и една къса тениска, която беше червена, както и любима. След като премина сложната част остана само да се среша и гримирам, а ето тази е любимата ми част хихи. Избрах да си сложа червено червило което да есъщо на цвят като тениската ми и ботушите, както и да потчертае устните ми. Ако говорим на тема червено, мисля че това ще бъде един безкраен разговор. 

След като вече минах през тоалетна, за да се погледна в огледалото вече втори път, тъй като смятах че нещо още липсва, но не се сетих какво е то...

Надявам се че това което пиша ви харесва и ви заинтригува. Имам доста идеи, за тази история, която отива към роман. За мен ще е важно и ценно вашето мнение. Но нека се замислим според вас дали Сабрина ще види Мартин и дали нещо ще се случи между тях...?