Ден като днес

ЕПИЗОД 2

Влизайки в стаята се почуствах някак неловко обземе студена пот и усещах единствено, неговия поглед. Той единствен ми даваше надежда, че имам някакъв шанс, но дали ще ми стигне да оправим нещата.

Седнах на чина, който изглеждаше толкова мръсен и черен точно както днешният ми ден. Бях дванедесети клас и беше края и началото на нещо ново. Стоях до най добрата ми приятелка Елиза. Мило, скромно, красиво момиче, което ме караше да се сещам за детството ми, аз и Алис, но това вече е минало. Мартин стоеше до едно момче, което беше запалено по футбола. Те стояха на предпоследният чин към прозореца а аз и Елиза по средата един чин по напред.

Не отделях поглед от него, той е пламъка в сърцето ми, той е искрата в любовта ни, той е мъжът на мечтите ми, единствен и само мой. Часовете си минаваха както обикновенно, но моята мъка надделяваше и ме изгаряше все повече и повече.

След като свърших аз се запътих към парка Флорън. Там беше мястото, където можех да си почина и отделя време за четене, което ме успокояваше. Обичам да чета, но приятелите ми смятаха, че това е търде скучно и тъпо. Съгласни ли сте ?...

Времето беше спокойно, навсякъде се беше разпространил аромата на цветя. Децата тичаха и си играеха, забелязах двама влюбени, които си бяха на възраст, но от далече се пренасяше тяхната любов. Загледах се в тях и без причина се усмихвах, радвайки им се, на щастието.

Толкова им се възхищавах, че дори бях забравила за купона на една момиче от класа ми, която беше доста популярна и обичаше да кани цялото училище на рождения й ден...