The forbidden love |Chanbaek|

17

След целувката, Чан напусна стаята на ангела, оставяйки го сам и объркан, докосващ устните си с пръст.

Най-странното за Чаньол не беше, че целувката траеше повече от минута, а това, че Бекхьон му отвърна.

Чувстваше се странно, а шибаните пеперуди не спираха да пърхат в корема му. Радваше се, че бе отвърнато на целувката му. Това му даваше мъничка надежда, че има шанс да направи този ангел свой.

Бекхьон се чувстваше по абсолютно същия начин. И неговите пеперуди не спираха да пърхат в стомаха му. Той се усмихваше широко и не спираше да минава по устните си с пръст.

Все още усещаше ментовия му дъх, смесен с неговия бонбонен. Все още усещаше пухкавите му, големи устни по своите.

Обаче и двамата се чувстваха засрамени от този момент. Нямаше и седмица, откакто се познават, а вече се целунаха. Та те не знаеха почти нищо за отсрещния.

Не им пукаше особено. Ако те бяха сродните души, които търсеха, то тогава нямаха време за опознаване. Трябваше да действат и възможно най-бързо да се съберат. Ако това станеше, тогава щяха да имат предостатъчно време за опознаване.

И така ангела и демона цял ден се отбягваха от срам, не си говореха, дори не смееха да се погледнат. Двамата си легнаха в стаите, лишени от топлите прегръдки на другия и заспаха в мисли за следващия и последен ден на Земята.