Гледна точка на Техьонг
Ура! Мама и татко се върнаха от сиропиталището! Казаха, че ще ми доведат братче. Не знам дали ще е по-голямо или по-малко, но искам аз да съм баткото. Нямам търпение да го видя!
- Техьонги. - мама ме повика в хола.
Светкавично напуснах моята стая и се затичах по спираловидното стълбище. Продължих да тичам и вече се озовах във всекидневната.
Там седяха мама, татко и някакво момченце, чието лице не виждах, защото беше с гръб към мен. Отидох до тях и гушнах мама.
- Това е новото ти братче. По-малък е от теб с две години.
- Значи съм батко?
- Да, миличък! - гушнах мама още по-силно.
Хмм. Две години разлика, значи той е на седем. Обърнах личицето си към новото момченце.
Омоооо! Толкова е сладък! Има чисто черна коса и пухкави бузки! Гледа само в пръстите си, които бяха върху краката му и си играеше нервно с тях. Не трябва да се притеснява вече! Ще е много забавно, когато си играем!
Отделих се от прегръдката с мама и отидох при новото си братче.
- Здравей, малко братче, аз съм Техьонг! - подадох му ръката си, а той надигна главата си, която беше навел, поради притеснение може би?
- А-аз съм Ч-чонгкук. - каза и пое ръката ми.
- Добре, виж, това е за теб! - подадох му картичката, с която си играх половин час, за да я направя. Но си заслужаваше. Значи се казва Чонгкук. Ама такова е сладурче!
Той взе картичката от ръцете ми, а мама и татко ни гледаха усмихнато отзад.
- Аз н-не мога д-да чета. - каза тихичко моето малко сладко братче.
- Няма проблем! - казах с усмивка на лицето. - Ще ти го прочета. "Добре дошъл, малко братче!", това пише.
- Благодаря. - той се усмихна и ме гушна. Ой, колко е сладичък. Ще бъде много забавно да имам братче, с което да си играя!
Аз също отвърнах на прегръдката му и усетих как мама отзад се разплаква. Но татко я гушна и тя се усмихна. Не ги разбирам тези големите. Хем плачат, хем се усмихват! Няма смисъл в това!
