Бе Понеделник, средата на лятото и двете момчета ненавиждаха лятото. Юнги оправяше поредната анонимна поръчка от Сеул. Вече трета година най-честият му клиент не желае да се разкрие кой е, нито пък да каже на продавача си защо купува лекарства, които не са за никак срещана болест. Този път Юнги беше решен че ще разбере за какво са му тези лекарства.
***
Тъй като отново трябваше да се мъкне със сестра си по моловете беше звъннал на Джимин, не че го харесваше особено ама беше единственият свестен, с който можеше да излиза.
-Джимиин, знаеш че те обичам!!! Ама си вдигни задника и се довлечи в мола!!- не беше оставил момчето дори здрасти да му каже и му затвори.
Джимин стана оправи се и излезна не искаше да спори с Техьонг защото знаеше че е опасен...
За Тае това да ходи в мола със сестра си, беше второто най-голямо наказание след това да му вземат боите и листата, да Техьонг се изказваше само и единствено чрез рисунки, единствените "хора", които знаеха как той се чувства това бяха скицните му. И докато сестра му беше в поредния скъп магазин той влезна в най-обикновенна книжарница, знаеше че не трябва ама му беше скучно взе един скицник и молив и почна да рисува, рисуваше идеалния тип приятел. Рисуваше поне докато не го изгониха и не го накараха да плати поредния скицник, когато излезна видя Джимин със сестра му, само че не сестра му си носеше торбите, а Джимин. Много мразеше тези моменти, много мразеше когато сестра му използваше приятел... познатите му с които можеше да си говори, за магарета. Хвана Джимин с всичките торби и го издърпа навън, набута торбите в колата и започна да се кара на Джимин, защо толкова лесно се дава на една 13 годишна пикла, да за пореден път Джимин бе показал колко спокойно момче е защото, пак бе изтърпял конското на Таехьонг. Спокоен или по скоро влюбен.........
