My ghost guardian and I

Срещата

Оливия беше съвсем нормално момиче, което живееше само и е  от едно малко градче наречено Шира. Тя обаче не знаеше, че животът ѝ ще се промени напълно.

Оливия: Черна къса коса, зелени очи, висока 171 см, 17 годишна.

Беше 7:20 сутринта, Оливия се подготвяше за училище, но чувствале, че нещо нямаше да е съвсем наред днес.

Оливия: Навън има буря, може би за това не ми е добре и е доста мъгливо при това.

Казвайки това Оливия излезе от тях и тръгна към училище.

10 минути по-късно. Оливия почти стигна до училището, бурята обаче започна да се разразява. Докато пресичаше улица, се чу акумолатор на кола. Оливия се обърна и видя едно черно порше карайки с бясна сила към нея. Паникьосана тя замръзна, а копелето което беше в колата няма ше никакво намерение да спре. Изведнъж нещо избута Оливия от пътя, преди да я блъсне колата. Съвзетла се от падането се огледа да види кой я спаси, но там нямаше никой.

Оливия: Това е странно. Кълна се, че нещо ме спаси.

Помисли си тя.

Оливия: Сигурно просто съм в шок заради станалото. Искам този кретен да катастрофира някъде. Е по-добре да се забърза защото ще закъснея.

След 5 минути тя стигна в двора на училището. Там видя най-добрата си приятелка Адора.

Адора: Дълга кафява коса, кафяви очи, висока 169 см, 17 годишна.

Адора: Хей Олив.

Оливия: Хей Дора.

Адора: Как е деня ти, нали обичаше бурите.

Оливия: Изобщо не ми е до това, нека просто да влизаме в час.

5 часа по-късно. Оливия все още мисли за това което стана на пътя.

Гн. Харисън: И така госпожице Кастър бихте ли прочели 3та глава от урока.

Оливия: ...

Гн. Харисън: Госпожице Кастър.

Оливия: ...

Гн. Харисън: ЗЕМЯТА ДО ОЛИВИЯ КАСТЪР ТУК ЛИ СТЕ!

Оливия: Ааъ! Какво? Да. Тук съм.

Гн. Харисън: Моля да прочетете 3та глава от урока.

Оливия: О да! Разбирасе господин Харисън.

Харисън седна на бюрото си, а съучениците на Оливия започнаха да ѝ се смеят. Оливия неудобно попита господин Харисан дали тя може да отиде до тоалетната.