You are my life!❤️(BTS and BLACKPINK)

Част 12

Престигнахме и влязохме в клас. За нещастие на последния чин седеше най-големият ми кошмар, а именно Марк. Щом ме видя се усмихна мазно и ми намигна. Джънгкук забеляза това, разбира се, че се ядоса и сви ръцете си в юмруци. Аз отидох до него прегърнах го и му казах на ухо:
-Всичко ще е наред. Не се ядосва, заради него няма да му пазволя да ни нарани. Чули ме?
-Ако не беше ти да ми кажеш това досега да са му останали само кътниците.
-Е значи съм много щастлива, че те спрях.
-Защо ти да го харесваш! -попита той като се намуси леко.
-Не просто не искам проблеми. Още повече преди сватбата.
-Обичам те!
-И аз теб! - в този момент той ме целуна. Все едно бях на седмото небе. Искам този момент никога да не спира, но все пак сме живо същества и се нуждаем от кислород. След този хубав момент всички ни ръкопляскаха, но имаше едно момче, което гледаше Кук така, все едно ще го убие. Да прави сте това беше Марк. Звънецът би и трябваше да седнем по местата си. След това влезе госпожата. О не това не отива  надобре. След госпожата влезе директорката. Започва се!
-Добър ден, ученици! Имаме ниво правило във всички училища в цяла Южна Корея така, че няма смисъл да се местите някъде другаде. Та нека се върнем към новото правило. Ще слядате момиче с момче като момичето ще бъде в скута на момчето. Защо го правим ли? След опити се оказва, че така учениците говорят много по - малко. И да. За да съм сигурна, че ще спазвате това правило още сега искам да го изпълните. Бързо, че ме чака още цяло училище. А да почти бях забравила. Това въжи за всички часове и за всички ученици. Учителите имат право да ви пишат забележки и дори да ви гонят от час, ако не спазвате това правило. А сега по бързо сядайте, че да не стане лошо.
-То вече е станало лошо, Госпожо! - обади се едно момче от пред последния чин. Целият клас се засмя, а директорката но погледна на кръв.
-Много ли ви е смешно а?
-Ами да. То се вижда! - обади се същото момче, а смеха на целия клас стана още по силен.
-Не ми се отговаря, момченце!А сега бързо, че да не впиша лоши неща в досиетата ви. Бързо! - целия клас спря да се смее и направихме това такь желано нещо от госпожата. - Така е по добре. А сега приятен час! - тя излезе и трясна вратата.
-Май сега ми се иска да избия зъбите не само на Марк. - прошепна ми Бисквитчо, а аз се за смях леко.

Така дойде края на часа. Следващият час беше при класната. Тя беше бе беше добра и трудно можеше да се застана на една глава с нея и в буквалния и в преносни смисъм. В преносни, защото искаше винаги тя да е на първо място, като децата в детската градина, а в буквалния, защото беше колкото децата в първи клас. А не беше болна от нищо. Дойде и дълго очакваният момент. Всъщност не беше тока. Часът започна, а с него започнаж и конското.
-Как сте могли да се отговаряте на директорката  . Не стига, че сте големи тъпунгери, с изключение на Лиса, Роус, Джени и Джисо, а  и ѝ се смеехте. Ще имате тест следващият час за накузание, че сте направила тази идотщина. А сега искам да похваля седемте вече не чак толкова идиоти, които наскоро се справят много добре. На какво се дължи то ва?
-Госопожо,по точния въпрос е на кого? Благодарение Лиса, Джени, Роус и Джисо. Те са нашите музи. - каза Кук, а най накрая като казваше това с музите се о ърна към мен и ме целуна по бузата.
-Радвам се, че сте разбрали, че от вас може да стане нещо! Радвам се и, че се обичате, но не искам това да се отразява на уроците ясно(Това е мама все път, когато и кажа, че ще излизам в компания на момичета и Момчета).
-Разбира се!

Така тъпо мина целият ден, а Марк не го бях видяла откакто мина часа ни с класната.

___________________________
Хора много съжалявам, че не качвах почти две седмици, но се случиха НАИСТИНА МНОГО И ХУБАВИ И ЗА ЖАЛОСТ ЛОШИ НЕЩА. Та се надявам да кача скоро. И този път съм сериозна.
          💓💓💓 ОБИЧАМ ВИ! 💓💓💓