You are my life!❤️(BTS and BLACKPINK)

Част 21

                     Г. Т г-жа Джънг
Отдавна знаехме кои са биологичните родители на Лиса, Роус, Джени и Джисо. Нямаше да им казваме нищо, но днес ни се обади един от хората на онзи човек. Каза, че ако не предадем момичетата час по скоро няма да имаме един момент щастие. Казаха, че са взели Лиса. Сега се пребираме и ще кажем на всички. Оттам нататък ще решава заедно какво да правим.
-Ь
Здравейте, деца! - поздравихме го ние. Видимо всички бяха притеснени. Явно Лиса вече е тук. Но не виждам Джънгкук. Ами ако и на него му сторят нещо.-Къде са Кук и Лиса?
-Горе в стаята си.
-Може ли някой да ги извика?
-Аз ще отида. - каза Тае и в същия момент вече се качваш по множеството стълби.След не повече от 1 /2 минутки всички бяхме тук.
-Всичко сте много притеснени знам. Лиса ти сигурно си шокирана и объркана. Сега ще ви обясним. Вие момичета сте родени в Пусан. Сега  биологичната ви майка  е в един от  затворите на Сеул, а биологичния ви баща  е  лидер на най-голямата мафия в Южна Корея. Не мислехме да ви го казваме, но днес ни се обадиха и ни казаха, че ако час по- скоро не ви дадем на биологичните ви родители няма да имаме и момент щастие. - Лиса се сви в Джънгкук и заплака. Не след дълго и другите момичета последваха примера ѝ.

                   Неотрална Г. Т
Щастието е на моменти. Сега за тях започваше трудното. Това с което те ще се сблускат е много трудно за постигане, но ако са единни ще се справят ЗАЕДНО.

                           Г. Т. Лиса
НЕ мога да повярвам докъде се стигна. Хванах Джънгкук за ръката и го задърпах към нашата стая.Щом влязохме вътре го прегърнах силно. Той се опитваше да ме отеши, но не се получаваше нищо. След около още 20 минути плачене най сетне се поуспокоих.
-Знам, че ти е трудно, но аз ще съм до теб.-каза Куки, целуна ме по челото и ме прегърна силно.
-Кук-казах аз тихо, защото ми бе останало толкова глас. - помня къде ме отвлече тъй наречения ми баща. Ще дойдеш ли с мен да поговоря с него.
-Разбира се. Но сега ли?
-Е не утре. Аз няма да мога да заспя иначе.
Облякохме се и слязохме долу. Нямаше никой. Мама и татко бяха останали да спят тук. Питате се как познах ли? Обувките им бяха тук.🤣🤣🤣🤣🤣Тръгнахме към мястото...........
       Следва продължение
НЕ съм писала от доста време. Мързеше ме пък и бях на състезание по танци. Спечелих 1 място(Пф тая как са хвали). Скоро ще ви разкажа малко за себе си по повод 1,16 ХИЛЯДИ ГЛЕДАНИЯ на тази книга. БЛАГОДАРЯ! В следващите дни нова глава.